Истинският чар на пътуването e....

Разглеждайки причините и начините за пътуване, и по-точно за пътешестване, би било глупаво и невярно да не споменем за романтичната, поетична страна на това изживяване. Защото пътешестването е много повече от предвижването от т.А към т.Б, времето, прекарано в пътуване не е просто равно на дължината на пътя разделена на скоростта. Ако не можем да видим нещо повече от това, значи нещо дълбоко в душата ни е умряло и човешката ни същност е напълно загубена. Което би било трагично.

Истинският чар на пътуването се крие дълбоко в неговата сънна илюзорност, реалията на пътя е коренно различна, противоположна дори на тази на нормалния, всекидневния живот. Пътуването е сън, който всеки човек трудно би отказал. Против нашата природа е да го правим.
Влак на мост
Затова е и грешно това приключение да се смята за бягство, напротив – то е убежище.

Присъщо за човека е всяка нощ да слага главата си на възглавница и да абдикира от света за няколко часа. Тялото се предава и се отпуска уморено в далечната прегръдка на другия свят, света на сънищата, толкова различен от реалния. Заобикалящото ни губи своята рационалност и безкрайна логичност, претопявайки се в странно творение на съзнанието. Същото се случва и когато застанеш на гарата и потеглиш нанякъде. Скоро градът изчезва, сградите му се стопяват и ти се намираш в странния свят на нереалното, на непознатото. Пътуването ще бъде толкова свободно, колкото и съзнанието ти иска то да бъде, единственото ограничение пред индивида поел нанякъде е неговата перцепция и готовност за възприемане на света. Приключението не приема планове и очаквания, както и сънят никога не би позволил контрол над себе си. Отделянето от ежедневната логика и отричането на познатия и контролиран свят е нужната на всеки крачка за изпитване на щастие от сънуването.

Тук трябва да заклеймим и да забравим за всички опити за предубедено приемане на събитията и опит за насочването им.