Колкото повече ревнуваме-толкова повече обичаме ли? Дали ревността е критерий за любов? Кога тя е "разумна" и има ли въобще нормална ревност? Кога се появява тя?
Понякога сме в депресия, изморени, усещаме се напълнели, не секси, с лоша прическа и така нататък, ние се чувстваме несигурни в себе си и това ни кара да си мислим, че и партньорът ни вижда по този начин.
Тогава сме склонни да се поддадем нa ревност в ситуации, в които иначе не бихме изпитали такива чувства - той погледнал някоя "по-особено", говори с друга повече време отколкото с нас, внушаваме си, че не ни гледа с "онзи" блясък, както друг път....
Не е ли ревността точно това - несигурност в самите себе си? Защо трябва да се подценяваме?
И като се опитаме да държим мъжа по - близо до нас и да "дишаме" въздуха му, за да няма възможност да ни изневери, не го ли тласкаме ние самите точно натам?
Като му показваме непрекъснато, че му нямаме доверие и го ревнуваме, не го ли караме всъщност, да оправдае подсъзнателно нашите очаквания и да постъпи точно така - да ни изневери. Не е ли по-добре да направим необходимото за нашето самочувствие и самоувереност, отколкото да караме любимият ни да се чувства виновно всеки път, когато ние не сме в хармония със себе си?
И не трябва да забравяме, че той не е наша собственост /както и ние негова/ и да му дадем правата, които искаме и той да ни даде - любов, доверие и лично мнение.
Да ревнуваш не значи да обичаш, а да съсипеш здравето и семейството си. Най - добре е, когато възникне съмнение да поговорим открито, вместо да се оставим на разяждащите съмнения. Много пъти всички подозрения се оказват плод на нашето въображение, породено от ..........
Наистина, има мъже, които с държанието си просто провокират доверието и ни предизвикват да ги ревнуваме, но те са един друг случай, в които както и да изглеждаме, както и да се чувстваме, съмнение в тяхната вярност винаги ще има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар