Точно преди да изтече мандатът на правителството, от регионалното министерство се сетиха, че трябва да разрешат дългогодишния проблем със стотина плажа по българското Черноморие, които нямат концесионер. За 44 от тях министерството обяви преди дни, че ще проведе търгове за отдаване под наем. Останалите 52 пък бяха дадени на областните управители, които също трябва по най-бързия начин да намерят наемател.
Всичко това се случва само месец преди началото на летния сезон и два преди парламентарните избори. Чиновниците пък дори не са се опитали да използват по-прозрачните и ефективни концесии за повечето от предлаганите зони. За капак договорите за наем, които ще подпише държавата, няма да бъдат за една година, както е сега, а за цели пет. А възможностите за прекратяването са сведени до три, в които печелившият винаги е наемателят.
На хартия процедурите за даване под наем изглеждат законни - ще има търгове с тайно наддаване, ще се плаща наем, законовите срокове са спазени (макар и с голямо закъснение) и раздаването ще стане преди сезона. Но на практика плажното бързане оставя лош вкус.
Не много грижовен собственик
Ако има символ на хаоса, това спокойно може да е начинът, по който се стопанисват и управляват плажовете в България. Малко над 60 ивици, предимно към големите курорти и населени места, са дадени на концесия. Останалите близо сто са разделени на две групи - такива, за които в момента регионалното министерство търси наемател, и други, които са поверени на областните управи и те също трябва да ги отдадат под наем. На какъв принцип е направено това разделение не е ясно. Случило се е по преценка на някой в министерството или по предварителна уговорка между чиновници и фирми. Очевидно и в регионалното министерство не знаят или не искат да кажат, защото ресорният зам.-министър Калин Рогачев заяви: "Ами може и по азбучен ред да са разделени."
Объркването и размиването на отговорността не свършва дотук. През миналата година Министерският съвет даде на 13 морски общини да управляват временно някои плажове, които попадат на тяхната територия. Общините от своя страна са намерили частни компании, които трябва да чистят плажовете, да ги охраняват, да осигуряват лекари и спасители. В някои случаи те плащат наем, а в други нищо - дават само гаранционна такса, която накрая на годината получават обратно.
Сега държавата си прибира плажовете обратно и подписаните договори между общините и фирмите ще бъдат прекратени. Това може да предизвика недоволството на компании, които имат договори за повече от една година. В решението на Министерския съвет, с което дава плажовете на общините, пише, че ивиците ще бъдат взети обратно едва след като има избран концесионер за тях. "Това ни даде сигурност и ни позволи да подпишем договори за повече от една година. Ние сме си изпълнили ангажимента, а сега договорите трябва да се развалят. Това ще накара някои наематели да обжалват решението на министерството в съда", коментираха от общината в Царево.
Калин Рогачев оправдава действията на министерството с промените в закона за черноморското крайбрежие от миналата година, според които плажовете без концесионер трябва да се дадат под наем от регионалното министерство или областната управа. От министерството тълкуват промените в закона като автоматична отмяна на решението на Министерския съвет, взето само няколко месеца преди това. Или както обясни Рогачев: "Законът ни задължава, да не мислите, че искаме да го правим?"
Само че скоростта, с която министерството се е захванало да организира и раздава плажове буквално преди изборите, не показва липсата на желание. Оправдание за бързането би могла да бъде чиновническата ленивост, заради която конкурсите не са организирани по-рано, и реалната заплаха сезонът да започне с множество безстопанствени плажове. Но условията на договорите предизвикват реални подозрения, че нещо се готви в последния момент, от което бюджетът няма да е особено доволен. А и даването под наем е много по-облекчена процедура от даването на концесия.
Даването под наем
на плажовете е краткосрочно решение, което според закона за черноморското крайбрежие се прилага за ивиците, за които няма концесия. Максималният срок на наема е до пет години, а през това време трябва да се организира и да се избере концесионер. Той вече поема плажа за десет години. Подготовката за това започна още от миналата година, но смяната в екипа на министерството ще я завари несвършена.
Разликата между концесията и наема е най-общо в това, че при първия случай задълженията са по-големи. Концесионерът трябва да инвестира в инфраструктура, докато наемателят няма такова задължение. Друга разлика е в избора на компанията, която ще стопанисва плажа. Концесията се дава с решение на Министерския съвет, докато при наема се организират търгове на ниво министерство или областна управа и контролът и прозрачността са значително по-занижени.
"Самият факт, че концесията е дългосрочна и при нея има по-големи ангажименти, означава, че тя е по-изгодна за държавата", коментира Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на плажове. Трудно е обаче да се определи точната финансова разлика между концесионното възнаграждение и наема. В първия случай сумата зависи от размера на ивицата. То може да е между 100 и 200 хил. лв. ("Дюни" например миналата година са платили малко над 210 хил. лв.) и ориентировъчно около 1.5 млн. лв. (за плажове като Златни пясъци и Албена). Наемът пък се изчислява по специална методика, приета неотдавна. На базата на нея сега са определени минималните наеми, от които започват търговете на министерството. При тях има плажове с начален наем от 5 хил. лв. (Кумкашла, около 3 хил. кв.м) и 1.8 млн. лв., искани за Златни пясъци.
Набързо...
От регионалното министерство обясняват, че имат достатъчно време да проведат търговете. За тях "достатъчно време" са и двете седмици между края на търговете и началото на летния сезон, за които новите стопани на плажовете ще трябва да купят техника, шезлонги, да организират цялата си дейност.
Още по-бързи от министерството трябва да са областните управители, които имат точно един месец, за да намерят наематели за плажовете. От МРРБ съобщиха, че вече са изпратили списък с плажовете, които се дават на областните управители, но не пожелаха да го предоставят. По информация на "Капитал" в тази група попадат голяма част от ивиците по Северното Черноморие, включително и в близост до Златни пясъци, "Слънчев ден" и "Константин и Елена". И докато търговете на министерството се обявяват в интернет и с обяви във вестниците, процедурата при областните управи е с още по-малка степен на прозрачност, защото няма някакви точни правила.
Провеждането на наддаване в последния момент крие още една опасност - не се знае какво ще се случи с ивиците, към които няма интерес от инвеститори. Най-вероятно част от плажовете за поредна година ще посрещнат лятото с табелки в стил "Неохранявана зона, къпането забранено" заради това, че няма кой да се грижи за сигурността и чистотата там.
...но за сметка на това дългосрочно
Основният мотив, с който регионалното министерство провежда търговете сега, е, че трябва да се намери кой да стопанисва и обезопасява плажовете през лятото. Но вместо да се дадат под наем само за това лято с възможност за удължаване на договорите, докато бъде избран концесионер, от министерството са заложили директно максималния законов срок от пет години. В заповедите на министър Гагаузов за провеждането на търговете пише, че срокът на наемане ще е до края на 2013 г. Максимално дългият срок се гарантира и в договорите, които ще подписват министерството и наемателите. В проектодоговора, с който "Капитал" разполага, никъде не пише, че наемните отношения ще бъдат прекратени при избора на концесионер. Трите единствени клаузи за прекратяване на договора са, че това ще стане при изтичане на уговорения срок, при взаимно съгласие или ако наемателят не спазва задълженията си за поддържане на плажа.
Юристи обясниха, че при така подписани договори има два сценария за стопанисването на плажовете, за които след време се избере концесионер. При първия концесионерът ще трябва да изчака, докато договорът изтече. Тоест пет години. При втория сценарий държавата ще прекрати споразумението за наем, но ще трябва да плати обезщетение на наемателя. И при двата случая наемателите ще са облагодетелствани.
Опит за отсяване на новите стопани беше направен и сега. Преди две седмици във вестник "Ало, Бургас" беше публикувана обява за отдаването на пажовете по наем. Там вместо начален "годишен" наем за ивиците е написано "месечен". От МРРБ или са искали да стреснат евентуалните кандидати, или толкова са бързали, че са допуснали груба неточност. И ако грешката в обявата наистина може да е неволна, то заложените условия в проектодоговорите едва ли са направени с недоглеждане.
Златният казус
Един месец остава до началото на летния сезон, а казусът със стопанисването на един от най-големите плажове - Златни пясъци, вместо да е решен, изглежда още по-заплетен. Старата концесия изтече през 2007 г. и затова регионалното министерство започна нова процедура още през миналата година. В края на януари обаче Министерският съвет я спря заради "несъответствие на подадените оферти с обявените условия за участие". Решението беше обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията, която не е уважила мотивите за спирането, обявиха от КЗК пред "Капитал". Това означава, че старата процедура трябва да бъде продължена, ако регионалното министерство не обжалва решението на КЗК. В същото време от министерството са включили Златни пясъци в списъка с плажовете, които сега се дават на търг под наем. И вместо да се направи с ограничен срок - до края на годината например, се търси наемател за пет години. Така за един плаж, към който има нескрити интереси от големите играчи в туризма, се водят две паралелни процедури за отдаването му. И не се знае кой ще го чисти и охранява това лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар