По една или друга причина много семейства имат само по едно дете. Това има както положителни, така и отрицателни страни. С какво трябва да внимаваме при възпитането на детето, ако е само едно в семейството?
Егоизмът, чувството за уникалност и несъобразяването с околните са основни характеристики, които придобиват децата, които растат без братя и сестри. Означава ли обаче, че всички хора, били единствени деца в семейството, придобиват тези качества. - Категорично не! Разковничето се крие в начина, по който възпитаваме децата си и дали ние изграждаме тези качества у тях.
Кои са типичните характеристики на децата, били единствени в семействата си?
Когато детето е едно в семейството, то получава цялата обич и внимание на близките си. Особено, ако е било дългоочаквано и родено след продължително опити за зачеване на родителите, то се превръща в център на живота им. Логично, растейки и получавайки цялото внимание, детето свиква с мисълта, че то е най-важно за семейството си, а от там и за всички околни. У него се създава чувството за уникалност и незаменимост. Докато е малко, това чувство се проявява с капризи за незначителни неща, но колкото повече расте, то пренася тези качества върху всичко, което го заобикаля. Родителите допринасят за това като угаждат на детето за всеки каприз, обгрижват го напрестанно, винаги поставят него пред себе си и му го демонстрират. Всеки упрек, отправен към такива родители, получава отговор: „То ни е едно, защо да го лишаваме“
Ако детето е било възпитавано по този начин, когато порасне, то логично пренася семейното си възпитание в социалния си живот. Рядко се съобразява с околните, винаги си мисли, че неговите емоции и чувства са по-важни, обича да командва и рядко търпи критика. То се обгражда с приятели, които умеят да се съобразяват с него, защото трудно би се разбирало с хора, които също са егоисти. Човек, отраснал с такова възпитание, трудно би разбрал изискванията на околните да се съобразява повече, тъй като често живее с мисълта, че светът му е длъжен.
Липсата на братя и сестри лишават единствените деца от това да се научат да делят с околните – да делят внимание, вещи, дори собственото си време. Липсва им и чувството да се състезават и сравняват с околните, което често съпътства всички братя и сестри. Много единствени деца си признават, че се чувстват самотни и им липсва чувството да имат свое братче или сестриче.
В същото време единствените деца растат с по-голямо самочувствие и увереност. Обикновено не са страдали от липса на родителско внимание и това засилва връзките им със семейството. Вярват повече в собствените си възможности и по-рядко страдат от комплекси и чувство за малоценност.
Как да се преборим с този „синдром“, ако имаме едно дете?
Всичко това са стереотипи, които сами си налагаме. Това дали детето ни ще израсте егоист или не е въпрос на възпитание и правилно развито светоусещане. Дори и единственото дете на известни богаташи може да бъде възпитано да живее в хармония с другите и да не мисли винаги първо за себе си. Както и обратното – човек, израснал с трима братя и сестри, може да е по-голям егоист от всички единствени деца. Важното е родителите да не създават чувството в детето си, че всичко му е позволено и че целият свят му е длъжен. С това трябва да се съобразяват и всички баби, дядовци, лели и останалите роднини, които с демонстрациите на огромната си любов развалят възпитанието, което родителите се опитват да създадат.
И все пак, ако имаме възможност, не бива да лишаваме детето си от прекрасното чувство да има брат или сестра. Както и нас самите да се радваме на повече детска любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар