МЪЖКИТЕ ХОБИТА

Вдъхновен от интереса, който предизвикват някои от разсъжденията ми, реших този път да зачеркна „болната тема“ за мъжките хобита. Не очаквам кой знае каква подкрепа, но нека опитаме да намерим общ език.



Като повечето средностатистически мъже, и аз имам страсти и интереси, които закономерно са се превърнали в хобита. Така, като се замисля, през годините съм се запалвал по различни неща. Някои са отшумявали с времето, други са "истинските" ми хобита, на които продължавам да посвещавам "скъпото" си свободно време.

За повечето типично мъжки хобита, мъжете оставаме неразбрани от женската половина на човечеството. Нито майка ми, нито сестра ми, нито жена ми, нито по-голямата част от жените около мен, са ме окуражавали да се занимавам с нещата, които ме карат да се чувствам свободен мъж.

Свободен да си правя кефа, без някоя сърдита представителка на слабия пол да ми пили на главата. Тук трябва да вметна, че има жени с мъжки интереси, които ги изключвам временно. С изключенията, потвърждаващи правилото, ще се занимавам друг път.

В началото беше футболът
С риск да прозвуча като силиконова фолк певачка (не, че имам против "просторните ложи"), фен съм на футбола, откакто се помня. Закърмен съм с него, само че не от майка ми. Щях да ставам професионално вратарче, преди родителското тяло от женски пол да вдигне луд скандал на треньора ми, защото, видиш ли, футболът ми намалявал успеха в училище. И така, останах си само фен.

Но какъв! "Герена" ми е втори дом. Не пропускам мач от Премиършип. Шампионската лига ми го вдига! Настроението. И точно тук се намесва жената. Какво съм гледал "някакви, дето само гонят топката"? Защо съм губел по 90 минути на мач, след като мога да чекна резултата в Нета?

Абе, госпожо, аз питам ли те защо будуваш нощем, очаквайки повторението на "1001 нощи"? Или защо си избождаш пръстите да шиеш гоблени, като знам как мразиш да ми шиеш копчетата на панталоните? Интереси и хобита. Това е.


После запалих мотора
Като студент пощурях по високите скорости. Започнах да посещавам "Боянската права" и да се кефя на пичовете с пистови мотори. Няколко години по-късно успях да си купя жълт Suzuki GSXR600 K4. Бяхме верни другари по пътищата около 3 години. После се ожених и се наложи да го продам, за да си купим малък семеен автомобил. Хобито ми отиде по дяволите, по вина на дяволитата ми жена. Сега фамилната трошка е вечно по ремонти, а аз движа предимно с градския транспорт. Обаче бачкам здраво, за да сбъдна мъжката мечта: Mercedes - Benz S - class 2009. Има да си бачкам, ехеее!

Манията по компютърните игри
Няколко години работих в IT фирма и колегите ме запалиха по Counter-Strike. Колко терористи съм обезвредил, не е истина! За това хоби жената си трайка. Нали съм си вкъщи и под нейно наблюдение.

Обаче сестра ми ме скъсва от подигравки. Всеки път, като се съберем на вечеря, не пропуска да се изцепи на масата, че батко й е "агент под прикритие, въоръжен с джойстик".

Колекционерството – скъпо и (без)опасно
Колекционерството е едно от типично мъжките хобита, което най-често започва безобидно - с пощенски марки (филателия), преминава през нумизматика (събиране на монети) и завършва с тежък стадий на колекциониране на произведения на изкуството, уиски, пури, оръжия или други скъпоструващи вещи.

Аз колекционирам мъжки еротични списания от цял свят. Хобито ми е от 7 години и вече имам огромни купчини от издания с голи жени. Не мисля, че съм извратен, както твърдят някои (разбира се, жени). Дори не мастурбирам с тях, а просто се наслаждавам на красивите "находки" от богатата ми колекция.

Това са моите основни хобита, като изключим страстта по игрите: дартс, боулинг, билярд, джаги, табла, покер, бридж белот и т.н. Имам приятели, които са запалени ловци, но повече пият, отколкото ловят дивеч. Други са риболовци, жадни за слава и богат улов.