За гейовете на Балканите

Една от най-разпространените теории умря. Дъвчи се в устите на политици, на пияници, на нацоналисти или от шофьори в градския транспорт. Държавата била пълна с педераси, така казват те. Всички добре облечени или забогатели млади били педали и положително са духали на някой, за да са това, което са. Вече гореспоменатите трябва да сменят риториката си. Педераси в държавата ни няма. А аз искам да има, като ония, за които чета по списанията и за които гледам такива хубави снимки. Искам педераси облечени като полицаи, педераси в кожи или педераси като каубои. Само че първият сериозен гей парад в София ми обърна представата за хомо културата в Републиката. Такова нещо нема. То и не беше гей парад де, по-скоро приличаше на литиино шествие. А съборът пред Червената къща се превърна в нещо като поклонение. И сигурен съм, смъртта на някой известен гей би събрала доста повече педали, отколкото тези опити за парад.

На Иван Славков принадлежи една от най-култовите реплики, ако „Левски” и ЦСКА правят скучен мач,
Гей парад - София
дано поне феновете да се сбият, че да стане нещо интересно. Същата мисъл се беше закотвила в главите на присъстващите на гей парада. А там бяха няколко момчета с плакати и двеста фотографа. Наистина медиите търсиха интересното – бой, кървища, дискриминация и говорещи разпалено педали по телевизиите им за България и ЕС. Обожавам репликата: „За къв Европейски съюз сме, за кво става въпрос”. Исках да чуя как звучи от устата на педал. Във форумите на София Запад и на ЦСКА изобилстваше от крайни заплахи към хомосексуалистите. Говореше се за бомбикчки, ботилки и камъни. Човек можеше да си каже, че се събират да правят война, а десетки хора потвърждаваха участието си. От Джемини били съдили България, защото в учебниците не пишело, че семейството може да бъде и само от двамата тате или два пъти мама. Това се привеждаше във форумите, след което следваха реплики от сорта на „сган”, „измет”, а думата смърт се намираше навсякъде през два реда. После като влезеш в сайта на Джемини виждаш, че и те съвсем не се готвят за парад и за забавление. Още предварителните им новини стваше ясно, че се готвиха някой от тях да стане жертва, за да могат да си вземат крайната победа. Вместо да заявят, че хич не им дреме от реакцията на националистите и смело да излязат да се клатят по улиците на града, те постоянно приканваха към смирение, да не се били отделяли хора от групата. Човек остава с впечатлението, че от участник може да се превърне в жертва. Жертва е жертва, защото нейно основно качество е, че е нужна. Дали пред божества или пред Страсбург, трябва да я има. Някой трябваше да го преглътне в името на свободата на изхомените. Но дори и това не стана. Явно и скинарите ни са пишман скинари. Смели са до фризьорския салон и до пускането на поста във форума. Добре де, да не обидим двамата смелчаги, полетя една хулиганска бомбичка, имаше малко димки и една бутилка.
Гей парад - София
Ама айде да не копирам това дето разправяхте преди това.

А за писателя такъв парад е рай. Той само него чака. Ще се запознае с две коренно различни култури, ще усети страха когато опсаността е на близо, а той я гледа смело в скинарското й око. Писателят точно такъв гей парад си иска. Не иска шаренията на Ню Йорк, че даже и на съседно Скопие, не иска да снима мустаци и целувки, той уважава сблъсъка, защото само по този начин щял да бил опознаел по-добре в същина нещата. Е, писателят остана разочарован. Тоест, всичи бяхме така. Скинарите бяха разочаровани, че ги няма и кръв не пуснаха на нито един. Педалите останаха разочаровани от това, че не ги биха достатъчно и сега по-малко ще реват. Сериозно, всички очакваха кръв, а за гейовете завършекът на парада беше доста семпъл. Без линейки и хвърчащи сини лампи по Графа. Можеше да се вдиша, искаха го, скандала, сензацията, нямам нищо против тях, но нека да не ме лъжат, искаха го и с търсещ поглед зяпаха дали не се намират бръснати глави в района. Затова и парадът се превърна в поредното дъвчене по български.
Гей парад - София
На нищото, на измамното чудо. Хвърлената бомбичка осмисли цялата идея на събитието. Около нейното безспорно съществуване и около нейното безспорно хвърляне се бяха концентрирали всички. Камери, апарати и микрофони бясно записваха реакцията на всеки един, който така любезно обсъждаше екзистента на бомбичката през призмата на хомосексуализма си.

А аз си исках гей парад, взема да замина за Варна или за Скопие. Искам да ги гледам как демонстрират свободата си, искам да им видя усмивките и поведението, което излиза от рамките на задръстен морал. Педалите са пънкари, само че са леко по-позитивни и начините им за промяна са по-весели. Не искам намусен педераст да ми хленчи, че го били, или че не го били достатъчно. Трябвало още малко кютек да му метнат, не го ща, това не е ония педал, който познавам от филмите. Не ония педераст, за който чета по вестниците.

Така че, нека Бойко Борисов вече не им дава да организират каквото и да е, защото стигаме до вечния проблем с деструктивността на Български хелзинкски комитет. Те не искаха парад, а искаха да реват пред камерите. Ние сме списание за култура и искахме да ги видим какво представляват.

P.S. Поздрави на родители, които бяха довели и децата си, за да подкрепят идеята.