Алергичната реакция е патологичен имунен отговор към разнообразни агенти, с които организмът ни влиза в контакт по един или друг повод. В нейното осъществяване са ангажирани множество комплексни процеси, но един от ключовите моменти е освобождаването на хистамин и опосредствения от него тъканен отговор. Хистаминът е биогенен амин, играещ роля в ред физиологични процеси в централната нервна система като невротрансмитер, както и в чревния тракт като паракринен фактор и др. Най-съществен е приносът му обаче за имунния отговор и възпалението. Той се освобождава от белите кръвни клетки (левкоцити) и още по-точно – базофилите и мастоцитите, но не само. За атопичните реакции е характерно, че след взаимодействие на алергена с имуноглобулини от клас Е, фиксирани върху мембраната на посочените клетки, количеството в което се освобождава хистамина е повече от нормалното при процеса възпаление.
Хистаминът е отговорен за разширението на съдовете, повишената им пропускливост, съкращаване на гладките мускули, особено тези в бронхиалното дърво, болка, сърбеж, изявени при една или друга форма на алергия. Разбира се, за това допринасят и още много други химични агенти, на които тук няма да се спираме. В някои случаи подобни промени могат да имат животозастрашаващ характер – при оток на ларинкса или анафилактичен шок. Изясняването функцията на хистамина намери приложение в борбата с атопичните реакции. Както е известно повечето от химичните вещества в организма действат чрез рецептори. Различните групи са отговорни и за различен ефект от стимулацията на един и същ агент. Това се отнася и за хистамина, за който са описани няколко рецептора. Тези, участващи във възпалителната реакция са Н1 – подгрупа. Блокирането им стои в основата на овладяването на алергичната реакция. Н1-рецепторните инхибитори са наричани още антихистаминови средства.
Те са показани при алергични ринити, конюнктивити, уртикария, атопичен дерматит, ангиоедем, анафилаксия и анафилактоидни реакции. Може би едно от най-разпространените им приложения е това при сенната хрема. Употребяват се под различни форми – предимно перорално, но и локално като кремове, капки за нос, за очи. Те значително облекчават симптомите на алергичното възпаление. Първият препарат е създаден още през 1933 година. От тогава са произведени множество медикаменти, групирани в няколко класа и притежаващи различна химична структура. Първият клас антихистаминови средства притежава най-широк набор от препарати. Те обаче не притежават селективност по отношение на рецепторите и са свързани с изразени в една или друга степен странични реакции.
Един от най-сериозните и най-често срещани странични ефекти е сънливостта (и седацията). Тя възниква във връзка с блокирането на действието на хистамина и на ниво централна нервна система. Рецептори за хистамин са установени в хипоталамуса и други нервни структури, където той участва в модулиране на състоянието на бодрост и сън. Вследствие инхибирането им настъпва умора, сънливост, главоболие, смущения в координацията и способността за шофиране. Алкохолът и медикаменти, потискащи ЦНС, потенцират седативния ефект. Приемът на антихистаминовите средства следва да се съобразява с този на други медикаменти, включително такива за контрол на сърдечно-съдови заболявания. Не рядко се наблюдават реакции като сухота в устата, смущения в уринирането, нарушаване на акомодацията на зрението и затруднения в оттичането на вътреочната течност и глаукома, запек - т.н. антихолинергичен ефект. Описани са алергични реакции и към самите медикаменти. Във връзка с действието си на централно нервно ниво, те имат и известен потискащ повръщането (антиеметичен) и противокашличен ефект.
В новите поколения препарати описаните странични реакции са сведени до минимум. Далеч по-слабо изразени са антихолинергичният и седативният им ефект. Към тях се отнасят препарати като Cetirizine, Loratidine, Terfenadine. Още по-висока ефективност при минимална опасност от странични реакции е описана при лекарствата от третия клас – Desloratidine, Levocetirizine, Fexofenadine.
Контролът върху патологичния имунен отговор може да се осъществява и с други медикаменти, повлияващи освобождаването или действието на рецепторно ниво. Такива са стабилизаторите на мастоцитите, левкотриеновите антагонисти. Противовъзпалително действие имат и кортикостероидите. Отделно в терапията се включват и симптоматични средства, например деконгестанти при ринитите. Преди всички тях обаче на първо място стои ограничаването контакта с алергена по един или друг способ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар