Чувствителни момичета

Колко често ви се случва да се разплачете от нещо незначително? А да мислите с часове за репликата на някоя колежка, която ви е „обидила“ или „унижила“, без дори тя да подозира?
Ако сте от хората, които мислят и премислят всяка своя дума и действие и анализирате с часове поведението на заобикалящия ви свят, значи определено съзнанието ви е доста натоварено.


Защо става така? Защо някои хора възприемат живота си за много по-драматичен, объркан и сложен, а на други им е много по-леко на душата, не се измъчват толкова от вътрешни терзания и не се засягат лесно от думите и действията на околните?

Да погледнем няколко примера:

* Приятелите ви се организират и излизат на дискотека. Същата вечер обаче вие сте заети и нямате възможност да сте с тях. Това ви разстройва, започвате да си мислите, че те не се съобразяват с вас и им е все тая дали вие сте с тях. Сърдите им се и реагирате раздразнено, докато те ви гледат недоумяващо. А ако се замислите, ще разберете, че всъщност никой не си мисли нищо против вас, а просто това е случайност, която никой не е съобразил.

* Ставате сутринта, навън вали, закъснявате за работа, имате куп ангажименти и всички околни ви напомнят разни отговорности и неприятности. Вместо да се стегнете и да се справите с трудностите, вие започвате да мрънкате, да се оплаквате как всичко е против вас, да се кривите на околните и така да привличате още повече неприятности. Подобно поведение и настройка карат много хора да се чувстват недоволни от живота си, а всъщност те нямат чак толкова проблеми, колкото си въобразяват. Правилната реакция е да осъзнаят, че всеки човек се сблъсква с трудности и отговорности и трябва да ги преодолява като нещо нормално, а не да се чувства вечно недоволен и неоправдан.

* Изненадващо казвате някоя глупост на работа и колегите ви избухват в смях. Вие се смущавате и чувствате, че потъвате в земята от срам и всички ви имат за невежа и доста глупава. Започвате да си преповтаряте на ум ситуацията, да я разказвате на близките си и да мислите, че сте сринали тотално имиджа си и вече всички гледат с друго око на вас. Истината е, че хората си имат изградено мнение за вас и една реплика, показваща лек пропуск в осведомеността ви, няма да промени тотално това, което си мислят за вас.


Всички тези ситуации показват само едно – прекалената чувствителност не е никак хубаво нещо и правят човека много по-уязвим и раним. Ненужните терзания за маловажни неща ни изхабяват емоционално, правят ни по-нервни и затормозяват живота ни. Колко повече мислим и премисляме, търсим черната страна на живота и се засягаме от несъществуващи неща, толкова повече си вредим. Тези настроения с времето се задълбочават и могат да застрашат душевното ни равновесие, ако не осъзнаем навреме, че сме в грешната посока.

Прекалената чувствителност е всъщност издайник на неувереност в себе си. Хората, които реагират по горните начини, не са уверени дали са харесвани от групата, непрекъснато се чувстват застрашени, че могат да бъдат игнорирани от околните и не понасят мисълта, че не винаги мнението на хората за тях е отлично. Те се разкъсват от вътрешната си чувствителност, липсата на достатъчно самочувствие и страхът да не останат сами.

Често намират грешки в поведението си и търсят вината в себе си, когато усетят, че някой е психически по-силен от тях и не се трогва толкова от фасоните им. В същото време обаче, когато усетят, че могат да повлияят на някого с оплакването си, започват да злоупотребяват и да внушават вина на тези, които ги „засягат“.

Как хората (по-често жените) се превръщаме в толкова чувствителни и леснораними същества?

Пътищата са много. При някои това е въпрос на възпитание. В детска възраст са били глезени деца на твърде взискателни родители. Свикнали са да получават всичко, но и да имат големи претенции към хората около себе си. Когато детето порасне, то се сблъсква със среда, която не винаги се съобразява с него и не е никак перфектна. Тогава то изпада в такова емоционално състояния.
Друг вариант е лошо емоционално преживяване, след което човек изпада в депресивно състояние и започва да си въобразява, че всичко около него е лошо и чувства, че във всеки един момент може да бъде отново предаден.
При трета група от хора, прекалената чувствителност е като вродена и те от малки изживяват всяко нещо, което им се случва като голямо събитие, придават огромна важност на всички събития и разсъждават върху всеки ход.

Всички тези признаци на емоционална нестабилност, неувереност и прекалена чувствителност водят само до едно – проблеми в живота, които сами си създаваме. Ако чувствате, че сте от този тип хора, трябва съзнателно да се опитате да преодолеете силата на вътрешния си свят. Иска се време и много, много оптимизъм, за да се справите. Промяна на средата, по-разнообразни контакти и огромна доза непукизъм са едно добро начало.

Опитвайте се съзнателно да гледате по-леко на живота, да не търсите под вола теле и да приемате хората около вас такива, каквито са. Ако се замислите, и на вас ви се иска да общувате с такива хора. Една лъжица „майната му“ винаги помага в живота!