Може ли да има смяна на мажоритарния собственик на публична компания, без това да се разбере веднага? Повечето хора на пазара ще ви кажат, че отговорът е не - такава голяма сделка на фондовата борса (дори и на блоков сегмент) няма да остане незабелязана за инвеститорите, анализаторите и медиите.
Излиза обаче, че това не е точно така. Всичко, както обикновено, е въпрос на
Спорно тълкуване на закона
По-конкретно става въпрос за Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), който въвежда изискванията на едноименната европейска директива MiFID (Markets in Financial Instruments Directive). В ЗПФИ е казано, че инвестиционен посредник, който сключва сделки извън регулиран пазар с книжа на публични дружества, е длъжен да оповести публично информация за сделките (чл.38, ал.4). В следващата алинея са описани начините това да става: чрез борсата, където са регистрирани ценните книжа; чрез многостранната система за търговия (каквито в България обаче няма); чрез интернет страницата на посредника или друг общодостъпен начин. Някои посредници, изглежда, считат, че тези варианти са взаимно заменяеми и че сделките извън регулирания пазар вече не е задължително да се оповестяват на борсата, а само на сайта им.
Причината е прозаична - брокерите се опитват да намалят разходите (своите или на клиентите си). Според тарифата на борсата за оповестяване на сделката се дължи такса от 7 лв. Така обаче излиза, че, за да се запознае човек с пълната картина на търговията с дружествата на Българската фондова борса (БФБ), трябва добре да се порови и всеки ден да обикаля интернет страниците на всички около 60 на брой посредника и още около 30 банки.
"Публикуването на сделки на извънборсов пазар на сайта ни www.elana.net е на основание чл.38, ал.4 от ЗПФИ във връзка с ал.5, т. 3, в която се посочва интернет страницата на посредника като едно от трите алтернативни средства за оповестяване на тези сделки", обясниха от "Елана трейдинг".
Някои юристи обаче не са съгласни и считат, че изискването за разкриване на информация по трите начина е кумулативно - т.е., че при възможност трябва сделките да се оповестяват по всеки от каналите. "Непубликуването на информация на БФБ в изпълнение на ясно установеното задължение по чл.38, ал.5 от ЗПФИ нарушава прозрачността на пазара и тази практика е редно да бъде променена. В противен случай Комисията за финансов надзор следва да се намеси и да изпълни задълженията си на регулатор, включително и като наложи санкциите от 1000-3000 лв., предвидени в закона", коментира адвокат Александър Иванов от "Евробългарски правни консултанти".
Според Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), отговарящ за инвестиционната дейност, трябва при възможност да се използват и трите начина за оповестяване на сделките извън регулиран пазар, за да се постигне максимална прозрачност, каквато е идеята на закона. "При необходимост комисията може да излезе с тълкувание, което да доуточнява текста", добави тя.
Самата директива MiFID е по-обща и не изисква изрично всички сделки да се разкриват на съответната борса. Тя обаче дава само обща рамка и всяка държава може да налага допълнителни изисквания, а българските брокери трябва да отговарят на местното законодателство.
И докато адвокатите се чудят,
Разходка из сайтовете на брокерите
показва, че поне десет от тях публикуват на сайтовете си сделки с акции на публични компании, които липсват в бюлетините на БФБ. Повечето от тях са чисто формални, като например предоговаряне на репо-сделки. При тях инвеститор ползва акциите си за залог срещу заем и ако цената им падне, той трябва да довнесе още книжа, като това обикновено става по символична цена от една стотинка.
"Освен репо-сделки по този начин сключваме и някой кросови сделки между наши клиенти. Така им се спестяват такси за борсата", обясни Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на "Карол". Други пък, като например пловдивския посредник "Юг маркет", оформят наследството на ценни книжа по този начин. Тези сделки обикновено са малки и не представляват голям интерес за широката публика. Проблем обаче има, тъй като по същия начин далеч от вниманието на инвестиционната общност могат да минават и доста по-значими сделки. Например в края на миналата година през близката до ПИБ Първа финансова брокерска къща се сключва сделка за 3.695 млн. акции на банката, които представляват 3.36% от капитала й.
По същия начин спокойно може да се прехвърлят и мажоритарни пакети, а сделките да останат скрити за публиката повече от седмица, докато не се появят в бюлетина на Централния депозитар - там задължително се обявява промяна в участието на капитала на публично дружество при преминаването на 5%, 10%, 15% и т.н. прагове.
Таксата от 7 лв. на транзакция може и да не изглежда много при сделки за милиони, но ако някой реши да си продаде акциите от масовата приватизация, оскъпяването е чувствително. Освен това е леко необяснимо защо автоматичното качване на няколко числа на сайта на БФБ трябва да струва толкова. Но пък заради една такса едва ли си заслужава пазарът да става доста по-непрозрачен. А и да се нарушава законът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар