Светът е за двама

Любовта е несравнимо чувство. Когато човек се влюби и получи същото в замяна, като че ли всичко наоколо губи значение, освен обекта на чувствата му. Любовта заслепява. Всеки от нас, поне веднъж си е припявал песента „Светът е за двама".

Чувството, че само „аз и ти сме важни“ е познато на мнозина. Когато любовта нахлуе в живота ни, тя мигновено преобръща целия ни свят и ни кара неистово да желаем присъствието, нежността, ласките на любимия. Отношенията с него стават смисъла на живота ни и имаме чувството, че само той ни разбира и държи на нас, само той усеща какво чувстваме и само той може да ни направи щастливи.



Светът е за двама! Нима?

Вероятно имате приятели, които след като са намерили точния човек за себе си, сте загубили дирите им. Те са се покрили, спрели са да се обаждат, забравили са за всичко и всички. А може би вие сте в тази позиция. Загърбили сте социалните си контакти и живеете само за времето, когато ще се видите любимия и ще прекарате заедно безценни любовни мигове. Страните от приятелите си, защото нямате време за тях или те са спрели да ви разбират.

Това е грешка, която много влюбени двойки допускат. Те започват да се чувстват самодостатъчни и околните не са им интересни, сякаш губят от времето им. Намерили са любовта и останалите нямат значение. Приятелите обаче не бива да са само хора на повикване, да забравяме за тях, когато имаме по-вълнуващо занимание и да се сетим, когато вече сме го загубили.

Защо не е добре да се изолираме, когато се влюбим?

Преди всичко, защото не сме сами на този свят. Преди да срещнем любовта, сме били заобиколени от хора, които ни обичат, подкрепят, помагат. Когато се влюбим и намерим истински стойностен човек, той ще направи живота ни още по-прекрасен, но не може да замени всичко, което сме имали досега. Дори любовта да замъгли съзнанието ни, трябва да се опитаме да запазим ясна представата за живота и да не загърбваме всичко, което сме градили – приятели, семейство, социални контакти.

Няма гаранция, че човекът, в когото сме се влюбили, е този, с когото ще бъдем завинаги. Ако заради него, пренебрегнем близките си, ще съжаляваме горчиво, след като осъзнаем, че не си е струвало.

А дори и да си струва и да сме с любовта на живота си, не е никак справедливо да загърбим всички, които ни обичат. Влюбването не е вечно, то ще премине и ако сме с точния човек, връзката ще продължи с години. След като еуфорията на влюбването отшуми, ще се огледаме и ще осъзнаем, че сме сами. Ако загубим връзката с приятелите си и хората, които обичаме, за да се отдадем на един човек, след време това несъмнено ще рефлектира върху любовта. Ще започнат дразги и неприятности, конфлитки, породени точно от идеализма, с който сме се залъгвали до сега – че „светът е за двама“.

Приятели са ни обидени или още по-лошо – позабравили са ни. И не защото не са справедливи и не ни разбират, а защото ние сме си мислили, че само нашите емоции са важни. Грешката няма да е тяхна, а наша. Може да я поправим, но по-добре да не я допускаме.

Как да балансираме между отношенията с партньора и останалия свят?

Преди всичко с компромиси. Ако близка приятелка ви се обади, че се чувства зле и е преживяла нещо тежко, може да пренебрегнете плановете с любимия, колкото и да са невероятни, за да я подкрепите и бъдете до нея. Когато излизате с компания приятели, не е нужно да стоите вкопчени един в друг, без да обръщате внимание на околните. Може да се нарадвате на любовта си и малко по-късно. Ако сте си правили планове с приятелите за уикенд извън града, не бива да ги проваляте, защото ви е изникнало страхотно романтично предложение от любимия.

Стига да имате желание, винаги ще успявате да балансирате между любимия и останалите хора, които обичате. Нормално е да има периоди, в които по-малко се виждате с приятелите си и се отчуждавате, но няколко жеста на внимание, веднага ще възстановят отношенията ви. Не бива да превръщаме любовта в егоистично чувство. А да се възползваме от това, че тя ни прави по-добри и сърдечни, зарежда ни с положителна енергия, която може да пренесем и в отношенията с околните.

Светът определено не е само за двама. Всяка от нас има свой собствен свят, в който трябва да намери място за всички хора, които обича. В противен случай сме обречени на самота.