вторник, 28 април 2009 г.
Жените скачат на малки момченца
Отново се потресох! Дори не знам как и защо попаднах на това женско списание и се зачетох в коментарите под статиите. За пореден път се убеждавам, че жените са непредсказуеми, но това... Това ми дойде в повече.
Наясно съм, че има много разгонени жени, но означава ли това, че малките момченца – в случая обект на тяхната страст, трябва да го отнасят. А ние възмущаваме ли се или по-скоро им завиждаме? Ще ви покажа конкретният коментар, който ме вкара в дълбок размисъл и след това ще вникна в изказаното в опит да разтълкувам
“На 29 съм, 5-ти месец, първа бременност. Съпругът ми сега е на 40 и има син от предишен брак на 16 г., който живее с нас. Дали е наплашен за мен и детето, но бащата не смее да ме пипне и аз съм на сухо... Иска ми се много, знам, че може, но не се получава. В събота, организирахме Лазаровден, че момчето така се казва и беше си поканило гости за вечерта. Таткото отиде за торта, а аз влезаох в банята, да отмия миризмата на манджите, които готвих. Видях, че няма хавлия и викнах на Лазо, да ми даде една от моите. Той я донесе и протегна ръка без да гледа към мен... Аз, обаче го гледах втренчено. Беше топъл ден и той бе по шорти и тениска. Има хармонично развито тяло и е мургав като баща си. Дръпнах го за ръката и го вкарах в банята. Той ме зяпна и усетих, че се възбуди при вида на голото ми и наедряло тяло...“
Оттук нататък става още по-интересно, но реших да цензурирам, тъй като вече избива на порно. И то детайлно обрисувано от жена. Жена, която прави секс с дете.
И така де, на жената й се искало. Ами че то и на мене ми се иска, ама да ходя да дърпам, която ми падне? Къде сме ние в цялата тая схема? Истинските мъже, а не малолетните подрастващи? Ами че не е поискала жената, не сме й ударили и ние едно... рамо. Така де, за подкрепа! Да я разберем, пък после и нещо друго. Жени! Ама, толкова ли не останаха мъже!
Image Уви, тя не е сама! Има много други като нея. И малко по-детайлен обзор на женските сайтове ще го докаже. Защото да, жените обичат да споделят. И те споделят дори по-детайлно от нас, когато говорим за някое девойче. Ние поне сме лаконични, а те навлизат в такива потресаващи подробности, типични единствено за неизчерпаемата женска психика .
Ама какво им става на тея жени. Мъжете им ли не ги задоволяват или малките момченца са им по-апетитни? Ами че това избива на дискриминация. Нас какво, кучета ни яли! То не бяха племенници, 14-годишни приятели на синовете им, синове на мъжете от предишните им бракове. Мъжкото въображение бледнее на какво са способни разгонените жени, казвам ви! И какво излиза - малките момченца се кутират повече от нас – уж по-опитните?
Как да гледам на приятелката си сега, като не знам дали и на нея не й шарят очите по разни ученици? И с какво ученикът е по-интересен! С неоформеното си телце, с експресивната си потентност? Или точно с факта, че е неопитен и някой трябва да го научи?
И пак към темата. Ако един ден сина ми го нападне някоя загоряла лелка – аз трябва да се притеснявам или да се радвам? Защото едно е ясно. Ако мен ме беше нападнала лелка на 15, не само, че нямаше да се дърпам, ами и сам щях да й скоча. Луда работа.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар