Любовта

Любовта е най-хубавото чувство, а любовното увлечение – най-подлото. То ни завърта главата в продължение на месеци наред, а в следващия момент може да заличи чувствата ни със същия ненадеен успех, с който са се появили.

Тоест: въздишате по някого средно до много дълъг период, така че в един момент сами не усещате, че той може да се превърне в идея фикс. Обикновено такива увлечения са преходни и когато обектът на въздишките ви не ви обърне внимание, се пренасочвате към друг и така докато се появи подходящия.

Каква е ситуацията обаче, когато човекът, по когото ви изтичат очите покаже също признаци на увлечение или дори реши да предприеме нещо спрямо вас?



Чувство на еуфория? Да, но само моментно ...

След това, като че ли целият този трепет се изпарява и остава странно чувство на празнина.

Неизбежен е и въпроса: „Аз искам ли го въобще?“

Ако сте се сблъсквали с такъв тип ситуация, няма как да не знаете за какво говоря. Синдромът „Исках го, не го искам“ е масов и страшно обичаен.

Така че, не се плашете, ако изведнъж осъзнаете, че реално не искате да имате нищо общо с този човек. Това усещане не е реално. Всеки триумф в живота на човек, независимо дали е в професинална, лична или интимна сфера, е краткотраен. След него идва чувство на празнина. Странно е, но когато човек постигне дадена цел и вече няма реално към какво да се стреми, щастието е страшно мимолетно. От необходимостта за нова цел се поражда и това моментно чувство на празнина и незадоволеност, което погрешно може да бъде разтълкувано като „Не го искам!“

Как да постъпите в такива моменти? Обикновено ви наляга чувство на безразличие и ако обектът на въздишките ви ви е поканил на среща, вие се чувствате, като че ли ви е все едно дали ще отидете или не. Не е ли парадоксално как до вчера същият този човек ви е карал да се разтреперите като го видите, а в един момент не може да предизвика и грам вълнение у вас?

Парадоксално е, разбира се. Но е важно да знаете, че това чувство е подвеждащо.

И само една среща ще ви е достатъчна да го разберете. Нормално е ако не го познавате, или го познавате бегло, да се притеснявате и по-скоро да не ви се занимава. Не подценявайте тази възможност. Един процес на опознаване винаги ни настройва малко скептично, но пък удоволствието да преоткривате положителни качества у някой, който до сега е бил за вас единствено образ, е толкова вълнуващо.

Така че, среща е повече от добре дошла. Приемете я като предизвикателство. Знаете, че увлечението ви към този човек е все още там вътре във вас, макар и леко потиснато. Оставете му се. Най-малкото, защото толкова сте го искали. Логично е ако сте получили, това, към което се стремите да не бързате да отсечете „Не го искам!“.

Защото всичко това може да е началото на една прекрасна любов. А дори и да не се окаже такава, остава поне усещането, че сте постигнали една от целите си.

А всяка една постигната цел ви дава ново самочувствие. Всяко едно ново самочувствие поставя все по-високи цели.

И не е ли именно това простата формула на успеха?