Любовта не е това което беше

Понякога голямата любов идва късно, след поредица от грешки и разочарования. Нещо повече, в началото ХХІ век „любовта до гроб" не е вече актуална. След голямото изпитание, наречено първи брак, за много мъже и жени вторият път се явява печеливш.
Може би защото междувременно и едните, и другите са се научили да разграничават ясно и точно мечти и блянове от същинската действителност.



Вслушайте се в съвременните забавни песни и ще видите, че любовта не е това, което беше в миналото - една мечта, която задължително свършва с покана за сватба. В наши дни, ако има любов, тя се съобразява с действителността и понеже животът ни не е лек, то и любовта ни не е толкова безоблачна и всеотдайна.

Статистиките сочат, че все повече хора обичат силно, но най-малко два пъти, т. е. все по-редки са единствените бракове.

И оттук следва въпросът: какво се получава втория път?

Защото колкото и привидно лесно днес хората да се разделят и развеждат, заживяването отново с друг партньор под един покрив никак не е лесно. Понякога минават много години, докато човек се реши отново да рискува. И ако първия път нещата са станали почти на шега, вторият брак е много по-важен и значим от първия. Неуспехът и огорчението са причинили голяма травма на съпрузите. По отношение на стреса, който причинява, разводът стои на 14 второ място след смъртта на близък и скъп човек. След този мъчителен момент се обръщаме на 180 градуса, стремейки се да избегнем ново разочарование.
За жалост обаче в много случаи повтаряме старите грешки.

При първия брак ние сме по-скоро идеалисти. Женим се за някого не защото ни харесва такъв, какъвто е, а защото в бъдеще искаме да стане еди-какъв си. Оттук и нашата грешка.

В тези първи дни на трепет и очакване ние се надяваме, че ще променим другия до себе си, ще го моделираме по наш калъп. Понякога става, но в повечето случаи фиаското е пълно.

Втория път вече се женим за една „действителност", след като всички призраци от миналото са се изпарили.

Може би е тъжно като констатация, но бракът или връзката вече се основава на разума, който има много повече шансове за успех от чувствата. Но ние вече знаем какво искаме, какво трябва да е семейството ни (което не сме постигнали първия път), знаем как да подхранваме връзката си, за да не се изчерпи, да не настъпят скуката, апатията, поредното раздалечаване.
Обичта е много по-пълна, стойностна, конкретна. Ето защо и в сексуален план се търсят повече интимност, по-еротични отношения, опит да дадеш и получиш оптималното.
Втория път обикновено не сме обсебени от мисълта за майчинство и бащинство. От предишния брак всеки от нас вече има дете или деца. Понякога вторият брак предполага и промяна на социалния статус. Жената се свързва с по-възрастен, зрял и заможен мъж или обратно - мъжът заобичва жена, по-силна от него, по-напориста в желанията си. Това, което той няма смелост да бъде, но винаги му се е искало.

Статистиката сочи, че всяка трета брачна двойка днес завършва с развод.
Официално жените се развеждат около 35 - 37-годишни, мъжете малко след 40 години, средно след 14 години брак. В България все повече бракове се разтрогват и след 20-годишен съпружески стаж, което означава, че когато нещо не върви, нито навикът, нито примирението могат да помогнат и рано или късно бомбата избухва.

Най-много са разводите след 4-ата годишнина от сватбата.
Семейната институция днес има по-друго измерение, всичко е пречупено през истинските чувства, привързаността, съпричастието, дори гальовното съучастничество.
И нищо чудно, ако на табелката на входната врата откриваме трима души с различни фамилии. В действителност те може да са най-прекрасното семейство в света.