сряда, 25 март 2009 г.

нещо ново във връзката ни

„От известно време връзката ми стана прекалено спокойна. Сигурно би трябвало да се радвам за това, но не - на мен ми тежи. Нормално ли е?“
Елена

Един от безспорните шедьоври на руската класическа литература започва така: „Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно е нещастно по своему...“ За „Анна Каренина“ на Лев Толстой става дума; за привидното щастие на хората и за драмите, които те обикновено премълчават. По едни или други съображения. И дали спокойствието трябва да е приоритет в една връзка.

В последно време не една двойка се измъчва от драмата: „Обичам те, но дали съм влюбен/а още в теб“. За съжаление, това е част от съдбата на дългогодишнате връзки. Въпреки че между партньорите продължава да съществува привързаност и вярност, страстта им остава да виси закачена някъде сред спомените и събира прах. Защо е толкова важно да продължаваме да сме все така влюбени както през първите дни от връзката ни? Може би затова, защото да си влюбен е невероятно интензивна емоция, която носи в себе си и страх, и напрежение, и страст. Тя обаче се стопява в момента, когато се успокоим, че човекът до нас „ни е вързан“.

Още нещо важно! В един момент от развитието на дългогодишните връзки партньорите спират да се карат помежду си. Според британския психолог Андрю Маршал това е част от проблема на емоционалното охлаждане: „Преди 20 години двойките идваха на терапия, защото непрестанно се караха помежду си. Днес те се обръщат към мен, защото вече почти не общуват. Тази неспособност да комуникират е тясно свързана със стремежа ни към перфекционизъм. Споровете и караниците не са част от модерната представа за нас самите, а се смятат за нещо остаряло. Партньорите в много двойки са деца на разведени родители. Те живеят с мисълта, че кавгата задължително води до раздяла. Затова и се стараят да избягват конфликтите.“

Само в това ли е проблемът наистина? В интерес на истината с течение на времето

повечето двойки започват да говорят за себе си като за най-добри приятели
Опитвайки се да игнорират различията помежду си, партньорите се обричат на невъзможността да водят нормална връзка. Те се опитват да бъдат най-добри приятели, но не и любовници, и партньори. Споделят си, ходят заедно на почивка, помагат си... Това с приятелството обаче е само временен спасителен вариант за зараждащото се отчуждение между двамата. В дългосрочен план проблемите не могат да се решават по този начин. Онова, което започва да липсва в двойката - интимността на малките жестове (като галенето по бузата или прошепнатата в ухото закачка, чийто смисъл знаете само вие двамата), копае пропастта която скоро ще зейне помежду ви. С течение на годините „приятелите“ започват да правят любов от учтивост и то не повече от веднъж месечно. Страстта и емоционалния заряд се насочва към някой друг. Често този момент на раздвоение се появява ненадейно: наистина ли той/тя е правилният човек за мен? Дали пък тревата в чуждата градина не е по-зелена?
За нещастие повечето партньори се предават прекалено бързо. Те забравят, че са с любимия си заради онова, което ги е накарало да се влюбят в него. Обикновено смятаме, че връзките са лесна работа и това си остава непроменено, докато не започнем да страдаме.

възможно ли е да се влюбим отново в половинката си?

Да, поне в това се опитват да ни убедят сценаристите на любовни комедии. Встрани от киното и обратно към реалните отношения повторното влюбване наистина е постижимо. Ако се опитаме да формулираме ясно и стегнато какво точно ни дразни и притеснява и го обясним на партньора си, бръчките в отношенията могат да бъдат изгладени. Само тогава, когато общуваме открито помежду си, истината може да излезе на светло.
Противно на всеобщата заблуда, че само грандиозните постъпки могат да доведат до разтърсващи промени, за да се спаси една връзка, е важно да се направят много малки крачки. Забравете за рецептите с бързи решения. Важно е да се опитвате да правите по нещо хубаво за връзката си всеки ден. В интерес на истината най-искрените признания обикновено излизат от устата на човек в най-нережисираните моменти - на чаша кафе в кухнята или между две дръпвания от цигарата на балкона.


Нека рестартирането започне сега!
– Прекарвайте колкото се може повече време заедно.
– Смейте се заедно и се опитайте да развиете свое особено чувство за хумор.
– Нека действията винаги следват думите ви. Едно „обичам те“ не е достатъчно, в ежедневието е по-важно да доказваме твърденията си.
– Правете компромиси. Това не означава да пренебрегваме собствените си желания, а да се научим да отсяваме важното от маловажното.
– Рискувайте! Всяка връзка е шанс, който животът ви предоставя, затова бъдете отворени за промени. Като например да се преместите да живеете в друг град.
– Бъдете независими!

1 коментар:

ani каза...

Страхотно е,имаш право за всичко написано по-горе!