“Когато се опитваме да обясним защо обичаме някого, не го обичаме достатъчно”

Обичаме ли истински човека до себе си или се нуждаем от него? Задавате ли си този въпрос?
Какво е любовта ? Даване !
А нуждата ? Вземане !

Ако проведем един откровен разговор със себе си, ще си признаем, че това, което наричаме “Любов” понякога е повече “ВЗЕМАНЕ”, отколкото “ДАВАНЕ”.
Всички ние в даден етап от връзката си с най-близките ни хора – родители, приятели, любими, изпитваме объркващи, смущаващо различни от любовта чувства. Дали това са другите лица на любовта? Или превъплъщенията на егоистичния ни страх, че нашите нужди са в “опасност” или потребностите ни няма да бъдат задоволени така, както очакваме.
Когато отношенията ни са в “криза”, когато минават през някакво изпитание, любовта ни се изражда в бреме, страх, самота, понякога гняв, неприязън, омраза, дори желание за отмъщение.
Как е възможно любовта - красивата,вдъхновителката, утешителката, да загуби магнетизма и силата на божествената си същност и да скрие сияйното си лице зад някоя от гореизброените отблъскващи маски ? Не може!
Простата истина е, че емоциите, които дефинираме като любов и които определят отношението ни към човека до нас, по-скоро са привързаност, привличане и най-вече необходимост от присъствието на другия в живота ни. Всички ние създаваме връзки, които ни “гарантират” удоволствия, увереност и сигурност. Зависимостта ни, нуждата ни от другия може да се базира на финансови взаимоотношения, подслон, секс, дрехи, ухажване, комплименти, неповторимо чувство за хумор, без което “не можем да живеем”, прехрана, комфорт, дори неговата или нейната визия.
Ако той или тя спре да ни осигурява гореизброените благини, най-общо казано, или реши да смени човека, в чийто скут да ги изсипе, дали ще продължим да изпитваме същата “любов” или ще се почустваме наранени, онеправдани, разочаровани? Ако родителите ни ни прогонят на улицата? Ако като родители мечтаем децата ни да бъдат финансово осигурени, преуспели, със завидни кариери, дали ще продължаваме да ги обичаме по същия начин ако “напук на нашите желания” станат улични артисти, престъпници или анархисти? Някои родители ще могат, други не! Това е сигурно!
Нека сега да помислим над следното условно твърдение :
“ Обичам те, защото ми осигуряваш всичко необходимо за личния ми комфорт. Ако това се промени, ще се променят и моите чувства”. Можете ли да признаете пред себе си, че това е вашето “единствено” условие да обичате ?
Горното не се отнася само до любовта към партньора ни, но обобщава и всички наши житейски “любови”.
Всичко казано дотук не означава, че трябва да се самобичуваме заради неспособността си да обичаме истински, самоотвержено. Означава единствено, че трябва да се стремим към едно постоянно духовно израстване.
Това е единственият път, който води към чистата любов без примеси на необходимост.


Как да направим първата крачка към истинската любов ?
Преди да отворим сърцата си за истинската любов е необходимо да примем и обичаме себе си, точно такива , каквито сме - с всичките ни слабости и грешки. Само тогава ще можем да продължим нататък. Когато човек се чувства комфортно със себе си, когато полага усилия да бъде все по-стойностен в собствените си очи – чрез духовно самоусъвършенстване, тогава той ще придобие мъдростта и решимостта да срещне чистата любов.


Освободете любовта си от нуждата.
Обществото налага в емоционалния ни мироглед множество “защитни механизми”, които объркват всички ни точно по отношение на любовта, особено тази към партньора ни. Ние вярваме, че ако обичаме истински някого, ставаме тотално зависими от него и сме сигурни, че нашият свят ще рухне, ако се случи нещо с него. Това е несигурност!
Във всяка ситуация, когато чувстваме сърцето си “затворено”, трябва да си зададем въпроса : От какво се страхуваме. Какво е в опасност?. Припомнете си думите на апостол Йоан : “Там, където има любов, няма страх.”

Само когато почувстваме вътрешна сигурност, резултат от духовно израстване и силна вяра в себе си, само тогава ще бъдем способни да обичаме без условности.

Само когато можем да живеем без другите, ние можем наистина да изпитваме истинска любов към тях. Не можем да обичаме нещо, от което се нуждаем!

Искате ли да обичате някого без “ЗАЩОТО”, “АКО”, “ДОКАТО” ?
Искате ли да бъдете обичани по същия начин?
Можете! Борете се за това.


“Ние сме дошли на този свят не за да бъдем просто част от човечеството, ние сме създадени с една едничка, велика цел : да обичаме и да бъдем обичани.” – Майка Тереза.