Обичайте и бъдете алчни за любов!

Гледали ли сте филма „Наистина любов“? Макар често определян като блудкаво-сладникав от филмовите критици, той съумява изключително ярко да дефинира феномена „Любов"
и да докаже, че тя е навсякъде около нас, прикрита във всевъзможните и проявления. Ние само трябва да отворим сърцето си за нея.

Когато заговорим за любов, първата асоциация, която изплува в съзнанието на почти всеки, е физическото и емоционално привличане между мъжът и жената. А в действителност това чувство е толкова по-всеобхватно.

Любовта е в удоволствието да бъдеш забелязан и обичан. Тя е жестът на признателност, всяка истинска усмивка и всеки нежен поглед. Способни сме да отдадем толкова любов, че понякога дори сами не може да го осъзнаем. Дори в момента, ако се замислим, всеки от нас изпитва обич. При някои е силна, огнена и страстна, при други - по-смирена, но също толкова изпълваща. Не е задължително да е обвързана с емоциите на сексуалното влечение. Най-трайните чувства на обич и привързаност се акумулират постепенно и неусетно. Такава е обичта към родителите ни, роднините ни, най-близките ни приятели, човекът до нас.
Странно е как понякога забравяме колко ценим точно тези най-любими хора. При новопоявила се любовна тръпка, тя изпълва съществото ни и понякога сме склонни да пренебрегнем близките си. Това се дължи на факта, че привличането лежи изцяло на инстинктивно ниво, над което разумът няма власт. Чувствата на истинска обич се управляват от съзнанието, а желанието да спечелиш нечие внимание е проявление на инстинкта за размножаване, който заедно с останалите два инстинкта- за хранене и самосъхранение, най-точно обяснява поведението на това животно- Човекът.

Разбира се, усещането, което изпитваме, когато сме влюбени е несъмнено много по-силно и по-ярко се отразява върху психическата ни нагласа и възприятия. От дразнещо чувство в стомаха, то би могло да е толкова мощно, че да отключи у нас неподозирани мисли и настроения. Може да ни накара да полетим, и най-неочаквано, докато се реем из мечтите си, със същата деликатност, да ни тласне надолу към бездната на разочарованието.

Не е ли парадоксално как възнасяме ние сладката тръпка от любовното увлечение, предвид факта как сами сме падали в капана й. Защото, макар да съществуват и щастливци, които не са се сблъсквали с болката, която причинява раздялата или несподелената любов, многоброен е броят на хората, които силно са страдали, когато са били пренебрегвани. Ако светът е джунгла, в която всеки се бори за оцеляването си и гони собствените си интереси, то и законите на тази джунгла звучат така категорично-опростени. Всеки, така както обича и бива обичан, в един момент от живота си зарязва, разочарова, наранява и съответно бива зарязан, разочарован или наранен. Факт-обозначаващ началото на съществуването и гарантиран до самия му край. Тази сентенция, макар толкова кратка, дефинира явлението Любов.


И въпреки това, стремежът към нея не спира да ни изпълва с пълна сила. Защо сме устроени така, че да се влюбваме отново и отново? И въпреки че болката от разочарованието не намалява прогресивно, ние да не се плашим от това да я изпитаме? Вероятно поради факта, че хората имат нуждата от любов. Тя никога не може да бъде достатъчна. Всеки обича да я изпитва и да се чувства обграден от нея. Затова, съзнателно, а доста често и без да усещаме, ние отдаваме и получаваме любов.
Ако не вярвате, просто се огледайте наоколо! Погледнете майката с детето, детето с плюшената си играчка; братчето, което с нежност гали малката си сестричка. Вижте момичето, любуващо се на картината в галерията и момчето, вперило поглед към звездите, потънал в необятното. Вижте как се смеят приятелите, и как се подкрепя колектива. Проявленията й, в които тя се показва пред нас, са многобройни. И далеч не могат да бъдат изчерпани хилядите, милиони примери, които могат да покажат колко много любов има около нас в ежедневието, в живота ни, в целия свят.

Любовта е най-необятното и красиво чувство и единствено ние хората от всички живи същества сме надарени с привилегията да го изпитваме. А щом сме благословени с този дар, нека се възползваме от него, колкото може повече. Ресурсът му е неизчерпаем, както в емоционален, така и във времеви план. Това чувство не само внася цвят в ежедневието ни, а и прави света една идея по-красив. Така че, не пестете силите си! Обичайте и бъдете алчни за любов!