Съблазни ме !

На мъжете понякога им се иска да бъдат освободени от задължението да дирижират сексуалната игра. "Той беше в ръцете ми, пръстите ми се разхождаха по тялото му. Той потръпваше при моето докосване, неговото тихо отдаване ме настървяваше.
Когато накрая телата ни се сляха, бях толкова възбудена, колкото и той. Той се беше подчинил на страстта ми и аз знаех как да отговоря на неговото покорство..."

Покорство и подчинение са думи, заредени със сексуална символика. Но дали те се отнасят само до жените? Колко рядко можем да срещнем в откъс от “розовите” романчета мъж, оставил се във властта на женската страст.





Ежедневието изисква от мъжа постоянно да се владее и да бъде активният елемент. В този смисъл съвсем естествен е желанието му за малко някой да поеме водещата роля вместо него и да смъкне от плещите му отговорността и този път да се представи отлично. Но мъжът рядко се отдава на желанието си да остане сексуално пасивен. Поради страхът, че много жени не биха приели това.


От какво се страхува мъжът...

Той смята, че жените не обичат слабаците.
Опасява се да не бъде обвинен в липса на мъжественост.
"Освен че добрият тон изисква да плащаме сметките в ресторанта, от нас се очаква и да бъдем добри любовници. Аз самият не си позволявам да свалям гарда", заявява представител на силния пол.

Много мъже старателно крият другото си "аз", защото се страхуват, че то ще отблъсне жената. Те са също толкова впримчени в собствените си митове, колкото и нежните им половинки.

Според един от най-разпространените митове мъжът трябва винаги да бъде в готовност, да е опитен и способен сексуален партньор и винаги "отгоре" в преносния и буквалния смисъл. И все пак колкото по-силен и дързък е един мъж, толкова по-голямо е желанието му да се "предаде" в леглото.
Обяснението: той истински се доверява единствено на своята партньорка.
От последните проучвания за сексуалното поведение на мъжете в сексуалните фантазии на повечето от интервюираните мъже присъстват доминиращи жени.


Защо той крие желанията си?

Мъжете се страхуват да не бъдат разбрани погрешно. Ако той помоли жената да води любовната игра, тя може да го помисли за егоист, който иска да бъде обслужван от гейша и нехае за нейното удоволствие. И тук голяма роля играе социалната психология.

Преди 25 години се предполагаше, че жената е тази, която трябва да забавлява мъжа в леглото. Сега нагласата е обратна: мъжът е създаден да доставя удоволствие на жената. А това се интерпретира доста повърхностно. За много хора тази съвременна максима означава, че мъжът трябва да бъде винаги активен и всеотдаен в усилията си да доведе партньорката си до оргазъм. И ако това кара жената да се чувства като поставена на пиедестал, нека не забравя, че хармоничните взаимоотношения изискват от нея да приема мъжа в цялата му противоречивост като човешко същество - да уважава както силата му, така и неговата уязвимост. В повечето случаи със сексуалната си пасивност мъжете изразяват желанието си да бъдат обсипвани с внимание и нежност, а не да застанат на четири крака в знак на покорство и смирение.

За един мъж да отстъпи водещата роля на жената означава три неща: тя поема инициативата, тя дирижира предварителната игра, тя контролира темпото.


За какво мечтае той?

Това, от което много мъже се оплакват, е пасивността на жените в леглото. Те се чувстват уморени от отговорността да правят секса задоволителен и за двамата.

"Тя просто ляга и очаква аз да свърша всичко", е обичайният израз на недоволство.
Или: "Тя очаква да се погрижа за нейното удоволствие, без да се интересува от моето."
Разбира се, мъжете имат вина за неудовлетвореността, която изпитват: малко от тях се чувстват удобно просто да се отпуснат и да поискат от жената да поеме всичко в ръцете си. Страхуват се да не изглеждат жалки в нейните очи.

От своя страна жените също трудно приемат мъжката пасивност:
"Това ме кара да мисля, че или не ме харесва достатъчно, или че е гей", споделя млада жена. Нейното отношение би било по-различно, ако виждаше в пасивността на своя любовник един напълно естествен импулс, особено когато той не доминира в поведението му.
В края на краищата тя приема собствените си, често противоречиви сексулани настроения. Защо не и неговите?


Време е за размяна на ролите!

Нима не се случва жената да предприеме първата стъпка?
Да, но не достатъчно често.
Желанието на мъжа да бъде съблазнявай е особено силно в началото на връзката. Много мъже споделят, че се въздържат от решителни действия, докато не получат недвусмислен намек, че техният еротичен ентусиазъм се приема с готовност.
Жената обича да бъде харесвана и обграждана с внимание. И когато тя направи първата крачка, вместо да чака това от партньора си, тя не само поема отговорност за собствената си сексуалност, но също така кара с нежността си мъжа да се почувства желан, нещо, което е важно колкото за него, толкова и за нея.

"Когато жената води, любовният акт сякаш продължава по-дълго и е изпълнен с повече чувственост - казва 27-годишен танцьор. - За мен сексът е като танцуването. Жената е създадена да води не да следва. Когато тя налага ритъма, ставам по добър любовник."