Единствено дете в семейството

По една или друга причина много семейства имат само по едно дете. Това има както положителни, така и отрицателни страни. С какво трябва да внимаваме при възпитането на детето, ако е само едно в семейството?

Егоизмът, чувството за уникалност и несъобразяването с околните са основни характеристики, които придобиват децата, които растат без братя и сестри. Означава ли обаче, че всички хора, били единствени деца в семейството, придобиват тези качества. - Категорично не! Разковничето се крие в начина, по който възпитаваме децата си и дали ние изграждаме тези качества у тях.




Кои са типичните характеристики на децата, били единствени в семействата си?

Когато детето е едно в семейството, то получава цялата обич и внимание на близките си. Особено, ако е било дългоочаквано и родено след продължително опити за зачеване на родителите, то се превръща в център на живота им. Логично, растейки и получавайки цялото внимание, детето свиква с мисълта, че то е най-важно за семейството си, а от там и за всички околни. У него се създава чувството за уникалност и незаменимост. Докато е малко, това чувство се проявява с капризи за незначителни неща, но колкото повече расте, то пренася тези качества върху всичко, което го заобикаля. Родителите допринасят за това като угаждат на детето за всеки каприз, обгрижват го напрестанно, винаги поставят него пред себе си и му го демонстрират. Всеки упрек, отправен към такива родители, получава отговор: „То ни е едно, защо да го лишаваме“

Ако детето е било възпитавано по този начин, когато порасне, то логично пренася семейното си възпитание в социалния си живот. Рядко се съобразява с околните, винаги си мисли, че неговите емоции и чувства са по-важни, обича да командва и рядко търпи критика. То се обгражда с приятели, които умеят да се съобразяват с него, защото трудно би се разбирало с хора, които също са егоисти. Човек, отраснал с такова възпитание, трудно би разбрал изискванията на околните да се съобразява повече, тъй като често живее с мисълта, че светът му е длъжен.

Липсата на братя и сестри лишават единствените деца от това да се научат да делят с околните – да делят внимание, вещи, дори собственото си време. Липсва им и чувството да се състезават и сравняват с околните, което често съпътства всички братя и сестри. Много единствени деца си признават, че се чувстват самотни и им липсва чувството да имат свое братче или сестриче.

В същото време единствените деца растат с по-голямо самочувствие и увереност. Обикновено не са страдали от липса на родителско внимание и това засилва връзките им със семейството. Вярват повече в собствените си възможности и по-рядко страдат от комплекси и чувство за малоценност.

Как да се преборим с този „синдром“, ако имаме едно дете?

Всичко това са стереотипи, които сами си налагаме. Това дали детето ни ще израсте егоист или не е въпрос на възпитание и правилно развито светоусещане. Дори и единственото дете на известни богаташи може да бъде възпитано да живее в хармония с другите и да не мисли винаги първо за себе си. Както и обратното – човек, израснал с трима братя и сестри, може да е по-голям егоист от всички единствени деца. Важното е родителите да не създават чувството в детето си, че всичко му е позволено и че целият свят му е длъжен. С това трябва да се съобразяват и всички баби, дядовци, лели и останалите роднини, които с демонстрациите на огромната си любов развалят възпитанието, което родителите се опитват да създадат.

И все пак, ако имаме възможност, не бива да лишаваме детето си от прекрасното чувство да има брат или сестра. Както и нас самите да се радваме на повече детска любов.

3-годишно хлапе си купи багер от интернет

Кеф ти багер, кеф ти тротинетка - в интернет има всичко.

Семейство изпадна в шок, когато разбра, че тригодишната им дъщеря е успяла да си купи багер в интернет-аукцион, предаде ВВС.

Комичната ситуация се разиграла в Нова Зеландия.

Невръстната Пипи Куинлан пробвала компютърните си умения на лаптопа на родителите си, които през това време спели.

Майката и бащата открили неприятната истина на следващия ден, когато видели имейл с въпрос от собственика на багера „Кога можете да ми платите за доставката?“.

Сумата за грандиозната покупка е 20 000 новозеландски долара.

Предната вечер Сара – майката на компютърното генийче, търсела играчки за детето в онлайн-аукциона и когато приключила, не затворила сайта.

Малката се възползвала от случая и тъй като от една седмица техните й показвали основни функции на компютъра, не й коствало нищо да си хареса точно багер и да кликне на бутона за купуване.

Случката била обица на ухото за майката на Пипи, която обяснява пред местни медии, че вече не използва опцията за автоматично запаметяване на потребителя в сайтовете, които посещава.

Тя призова и всички родители да внимават, когато обучават децата си да използват компютри.

5 по Рихтер, за пореден път

Нов трус разтърси София около 22 и 37 часа тази вечер.

Отново той бе силно усетен по високите етажи в стлицата.

Трусът е с магнитуд около 5 степен по Рихтер, съобщиха от Института по сеизмология.

Той е на дълбочина 10 километра. Епицентърът е на 9 км от Валандово в Македония.

В рамките на два часа има повече от сто микроземетресения които не се усещат и над 16 бяха до преди половин час, които са усетени в Югозападната част – Петричко, допълват от БАН.

Сеизмолозите прогнозират, че това огромно количество микроземетресения ще продължи няколко дни, възможно е и месеци.

До момента няма постъпили сигнали за нанесени материални щети.

Земетресението е усетено в областите Благоевград, Кюстендил, София, Пазарджик, Пловдив, Перник и по високите етажи на сградите Кърджали, съобщиха от Министерството на извънредните ситуации.

По-рано днес в страната бяха регистрирани две земетресения.

Първото в 19.19 часа. То бе с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер.

Земетресението бе кратко, продължи не повече от 10 секунди.

Пет минути по-късно трус с епицентър в Македония, но с магнитуд 4,2 по скалата на Рихтер отново бе усетен у нас, но само по високите етажи на градовете в Югозападна България.

Епицентърът и на двата труса бе на северния бряг на Дойранското езеро.

За гейовете на Балканите

Една от най-разпространените теории умря. Дъвчи се в устите на политици, на пияници, на нацоналисти или от шофьори в градския транспорт. Държавата била пълна с педераси, така казват те. Всички добре облечени или забогатели млади били педали и положително са духали на някой, за да са това, което са. Вече гореспоменатите трябва да сменят риториката си. Педераси в държавата ни няма. А аз искам да има, като ония, за които чета по списанията и за които гледам такива хубави снимки. Искам педераси облечени като полицаи, педераси в кожи или педераси като каубои. Само че първият сериозен гей парад в София ми обърна представата за хомо културата в Републиката. Такова нещо нема. То и не беше гей парад де, по-скоро приличаше на литиино шествие. А съборът пред Червената къща се превърна в нещо като поклонение. И сигурен съм, смъртта на някой известен гей би събрала доста повече педали, отколкото тези опити за парад.

На Иван Славков принадлежи една от най-култовите реплики, ако „Левски” и ЦСКА правят скучен мач,
Гей парад - София
дано поне феновете да се сбият, че да стане нещо интересно. Същата мисъл се беше закотвила в главите на присъстващите на гей парада. А там бяха няколко момчета с плакати и двеста фотографа. Наистина медиите търсиха интересното – бой, кървища, дискриминация и говорещи разпалено педали по телевизиите им за България и ЕС. Обожавам репликата: „За къв Европейски съюз сме, за кво става въпрос”. Исках да чуя как звучи от устата на педал. Във форумите на София Запад и на ЦСКА изобилстваше от крайни заплахи към хомосексуалистите. Говореше се за бомбикчки, ботилки и камъни. Човек можеше да си каже, че се събират да правят война, а десетки хора потвърждаваха участието си. От Джемини били съдили България, защото в учебниците не пишело, че семейството може да бъде и само от двамата тате или два пъти мама. Това се привеждаше във форумите, след което следваха реплики от сорта на „сган”, „измет”, а думата смърт се намираше навсякъде през два реда. После като влезеш в сайта на Джемини виждаш, че и те съвсем не се готвят за парад и за забавление. Още предварителните им новини стваше ясно, че се готвиха някой от тях да стане жертва, за да могат да си вземат крайната победа. Вместо да заявят, че хич не им дреме от реакцията на националистите и смело да излязат да се клатят по улиците на града, те постоянно приканваха към смирение, да не се били отделяли хора от групата. Човек остава с впечатлението, че от участник може да се превърне в жертва. Жертва е жертва, защото нейно основно качество е, че е нужна. Дали пред божества или пред Страсбург, трябва да я има. Някой трябваше да го преглътне в името на свободата на изхомените. Но дори и това не стана. Явно и скинарите ни са пишман скинари. Смели са до фризьорския салон и до пускането на поста във форума. Добре де, да не обидим двамата смелчаги, полетя една хулиганска бомбичка, имаше малко димки и една бутилка.
Гей парад - София
Ама айде да не копирам това дето разправяхте преди това.

А за писателя такъв парад е рай. Той само него чака. Ще се запознае с две коренно различни култури, ще усети страха когато опсаността е на близо, а той я гледа смело в скинарското й око. Писателят точно такъв гей парад си иска. Не иска шаренията на Ню Йорк, че даже и на съседно Скопие, не иска да снима мустаци и целувки, той уважава сблъсъка, защото само по този начин щял да бил опознаел по-добре в същина нещата. Е, писателят остана разочарован. Тоест, всичи бяхме така. Скинарите бяха разочаровани, че ги няма и кръв не пуснаха на нито един. Педалите останаха разочаровани от това, че не ги биха достатъчно и сега по-малко ще реват. Сериозно, всички очакваха кръв, а за гейовете завършекът на парада беше доста семпъл. Без линейки и хвърчащи сини лампи по Графа. Можеше да се вдиша, искаха го, скандала, сензацията, нямам нищо против тях, но нека да не ме лъжат, искаха го и с търсещ поглед зяпаха дали не се намират бръснати глави в района. Затова и парадът се превърна в поредното дъвчене по български.
Гей парад - София
На нищото, на измамното чудо. Хвърлената бомбичка осмисли цялата идея на събитието. Около нейното безспорно съществуване и около нейното безспорно хвърляне се бяха концентрирали всички. Камери, апарати и микрофони бясно записваха реакцията на всеки един, който така любезно обсъждаше екзистента на бомбичката през призмата на хомосексуализма си.

А аз си исках гей парад, взема да замина за Варна или за Скопие. Искам да ги гледам как демонстрират свободата си, искам да им видя усмивките и поведението, което излиза от рамките на задръстен морал. Педалите са пънкари, само че са леко по-позитивни и начините им за промяна са по-весели. Не искам намусен педераст да ми хленчи, че го били, или че не го били достатъчно. Трябвало още малко кютек да му метнат, не го ща, това не е ония педал, който познавам от филмите. Не ония педераст, за който чета по вестниците.

Така че, нека Бойко Борисов вече не им дава да организират каквото и да е, защото стигаме до вечния проблем с деструктивността на Български хелзинкски комитет. Те не искаха парад, а искаха да реват пред камерите. Ние сме списание за култура и искахме да ги видим какво представляват.

P.S. Поздрави на родители, които бяха довели и децата си, за да подкрепят идеята.

Истинският чар на пътуването e....

Разглеждайки причините и начините за пътуване, и по-точно за пътешестване, би било глупаво и невярно да не споменем за романтичната, поетична страна на това изживяване. Защото пътешестването е много повече от предвижването от т.А към т.Б, времето, прекарано в пътуване не е просто равно на дължината на пътя разделена на скоростта. Ако не можем да видим нещо повече от това, значи нещо дълбоко в душата ни е умряло и човешката ни същност е напълно загубена. Което би било трагично.

Истинският чар на пътуването се крие дълбоко в неговата сънна илюзорност, реалията на пътя е коренно различна, противоположна дори на тази на нормалния, всекидневния живот. Пътуването е сън, който всеки човек трудно би отказал. Против нашата природа е да го правим.
Влак на мост
Затова е и грешно това приключение да се смята за бягство, напротив – то е убежище.

Присъщо за човека е всяка нощ да слага главата си на възглавница и да абдикира от света за няколко часа. Тялото се предава и се отпуска уморено в далечната прегръдка на другия свят, света на сънищата, толкова различен от реалния. Заобикалящото ни губи своята рационалност и безкрайна логичност, претопявайки се в странно творение на съзнанието. Същото се случва и когато застанеш на гарата и потеглиш нанякъде. Скоро градът изчезва, сградите му се стопяват и ти се намираш в странния свят на нереалното, на непознатото. Пътуването ще бъде толкова свободно, колкото и съзнанието ти иска то да бъде, единственото ограничение пред индивида поел нанякъде е неговата перцепция и готовност за възприемане на света. Приключението не приема планове и очаквания, както и сънят никога не би позволил контрол над себе си. Отделянето от ежедневната логика и отричането на познатия и контролиран свят е нужната на всеки крачка за изпитване на щастие от сънуването.

Тук трябва да заклеймим и да забравим за всички опити за предубедено приемане на събитията и опит за насочването им.

Сайтове за запознанства - намери секспартньор още тази вечер

Сайтовете за запознанства определено са едни от най-тачените в Мрежата. Винаги ми е било интересно защо хората се регистрират там, но добре, това че не разбираш нещо не означава, че то не съществува. Такива сайтове има и моя милост се зае да ги опознае. Натъкнах се на интересни попадения, което не е чудно, но останах като втрещена, че има и т.нар. упътвания за ползване и достигане на най-ефективни резултати, наръчник по запознанства, един вид. Не е лошо народът да се образова какво и как да лъже, за да работи версията му, защото в тези сайтове лъжа има, и то много. Оправданието на лъжата има едно име - Анонимността. Да си кажем правичката, „анонимността” ни спасява от отговорност пред тези, с които общуваме онлайн. Тя дава възможност на хората да разкрият най-лошото в себе си, но те дори от това не се възползват. Същевременно, анонимността откъсва хората от реалността, където те биха носили отговорност за глупавите неща, които казват. Така тя понижава значително надеждността на общуването в интернет,
Сайтове за запознанства
тъй като хората могат да лъжат без всякакви последствия. Като следствие от всичко това, всяка дейност в интернет се превръща във фарс, след като която и да било онлайн-петиция би била подписана от хиляди анонимни потребители, представящи се за кого ли не.

Но думата ни беше за хората, които влизат някъде с цел да се запознават. Самите потребители в тези сайтове различават няколко типа юзъри ( това са ползвателите, уточнение за всички баби, които четат). Та тези видове се открояват главно сред нежната половина на човечеството, явно защото мъжете са по-сколонни да правят класификации или защото за мъже няма смисъл да се прави такова нещо - те или искат да чукат ( в повечето случаи чукат лошо), или искат да се погаврят с някоя позастаряваща леля, да й послушат приказките и да й се дивят на акъла, разбира се.

Виж жените са друга работа. Макар че ми беше по-трудно да свалям жени, защото и аз съм жена, но…да живее Анонимността. Та експонатите, на които се натъкнах бяха повече от забавни - от тинейджърки до жени на зряла възраст, които искат да се омъжат в чужбина, но да караме подред.

Първите са уникати, които нямат снимка на профила, но за сметка на това са крайно приказливи. При тях абсолютно не важи правилото „не лъжи за мерки и теглилки”- всички те, ми се представиха за по метър и седемдесет - с вариация до 1.75 и средна маса около 50кг. Добре, да приемем че е така.
Сайтове за запознанства
Нито една, от около десетина, не ми изпрати снимка. Но за сметка на това ти търсят телефона и са безумно напористи.

Следващите, проучени бяха групата на “Заетите”, това са мацки, общуващи с външния свят до към 18 часа - в офиса или изобщо на работното място. Убиват си времето докато са на работа, но си казват, че са обвързани и си търсят приятели.

Най-многобройната група са тийнейджърките - е, тези, безспорно са най-опасните. Красиви, с по десет снимки на профила си, които изумяват с композиция и качество. Първо, най-любими са ми девойките, снимали се по сутиен и дънки/гащи , на спалнята на мама и тате... или тези, в банята, точно пред завеската на ваната. Други топ изпълнения са миловидните девойки, вързани на опашки, които срамежливо надничат иззад плюшеното мече с панделка на врата, и това в сайт за запознанства с цел срещи (за размяна на картинки от дъвки вероятно). Особено интересни са и девойките, които "позират" (дали пред приятел или пред самоснимачката е спорно), облечени като за бал, докато зад тях се виждат олющени врати, прозорци, дивани, соц-секции, китеници и пр. Много са ми хитови и тия с огромните слънчеви очила тип "скиорски", така че 40% от лицето да не се вижда, както и повечето от мислените като "еротично-сладки" дрешки
Сайтове за запознанства
(ботушки+бельо, бельо+якенце и пр.), които могат да са сполучлива комбинация, но не и ако моделът не е на фокус, едва се вижда и се е снимал на балкона на олющен квартал, с каквито милата Родина е пълна.

Друг интересен феномен са групата на омъжените ( и разведените спадат в тази група, защото и те са били омъжени). Тези, които са понастоящем омъжени са почти 100% с разпадащ се брак, които могат да ти обяснят за живота и всичко останало. До една са с безумно интересни истории, но сега, са се присетили, че им се живее и дават с пълна газ. Освен това не подбират - всичко що е младо става. Другото подразделение са разведените с деца, виж, те са тежката артилерия. Търсят какво ли не, и предлагат какво ли не. Намират се доста запазени дами, има и такива, на които съжаляваш, че си поискал снимка. Изобщо, това е групата на крайностите и винаги имат с какво да те изненадат.

Странно е, че повечето хора, мислят интернет като паралелна реалност, нещо извън живия живот и там е простено да правиш каквото си поискаш. И това му е част от чара, защото имаш пълната свобода. И ако на всички нас, приспособили се към Мрежата ни е нужна адаптация и го мислим като паралелна реалност, то за всички дигитално родени, т.е. родени едновременно с и след интернет, това е реалността.

Потребителите на интернет трябва да се изправят пред истината на 21-ви век: всичко, което се случва онлайн, не може да бъде отделено от реалния свят. То е реално. Такъв е животът.

На какво не могат да се наситят мъжете

Тези думи и жестове ще накарат твоя човек да потръпва от удоволствие.

Става въпрос за дреболии, които вършиш несъзнателно и по навик, но без да искаш, с тях караш гаджето ти да се усмихва. Изобщо не иде реч за онова, което си мислиш (нито едно от тези неща не включва разкопчан сутиен). Чети надолу за повече пикантно инфо.

Ритуалите ти по разкрасяване
Извивачката ти за мигли и пресата за коса ни приличат повече на уреди за изтезание, но въпреки това стоим като омагьосани, докато те наблюдаваме как се превръщаш в ослепителна мацка. „Има нещо много сладко в момиче, което стои по хавлия пред огледалото и си слага грим“, твърди Васко (31). Част от очарованието се крие в това, че виждаме колко време отделяш, за да се направиш красива за нас. Но най-готиното и вълнуващото в цялата работа е погледът крадешком, който имаме възможност да хвърлим в твоя личен свят. Преди среща или сутринта преди работа остави вратата открехната, така че твоят човек да може да наблюдава превъплъщението ти от сладурче с мокри къдрици в блестяща красавица.

Комплиментите ти
На теб ти се повдига самочувствието, когато изглеждаш добре. А на гаджето ти - когато знае, че твоя милост смята, че той изглежда добре. Оцени физическата му форма с палав комплимент, стисване по задните части или опипващ тялото поглед и той ще се почувства като същински жребец. Виж какво смята Мишо (22) по въпроса: „Преди няколко месеца се случи да отида с гаджето ми на шопинг. Въобще не ми се ходеше и смятах, че е истинско мъчение, но когато излязох от пробната, обут в новите дънки, тя ме опипа с очи и ми каза: „Вземи ме веднага!“. Шегуваше се, разбира се, но във всяка шега има и доза истина и това ме накара да се почувствам дяволски добре.“

Насладата от мълчанието
Невинаги, когато твоят човек мълчи, нещо не е наред. Понякога губим говор и картина, просто защото се чувстваме щастливи и спокойни, така че какво има да го обсъждаме изобщо? „На третата ни среща, настоящата ми приятелка си изяде целия десерт в пълна тишина, като ме поглеждаше между хапките – разказва Найден (27). - Хареса ми, че се чувства достатъчно комфортно с мен, че да си позволи да го направи.“ По-добре гледай да устоиш на изкушението да запълваш всяка възникнала пауза, дълга повече от пет секунди, с напоителни коментари за последните интриги в Отчаяни съпруги. Ако понякога си мълчиш, ще покажеш красноречиво на твоето сладурче, че се чувстваш сигурна във връзката ви.

Да последваш съветите му
Знаем прекрасно, че трябва да ти предложим крепко рамо, на което да поплачеш, когато нещо ти тежи в работата, скарала си се с приятелка или майка ти те е ядосала. Дали е така, или не, но мъжете дълбоко вярват, че имат решение за повечето проблеми на този свят. И когато се жалваш пред нас за нещо и чуеш мнението ни, ако наистина го вземеш под внимание, това е доказателство, че наистина сме големи разбирачи. И по-важното - ти ни вярваш!