Чувството на загубената любов е мъчително

Едва ли има по-сложен момент в отношенията на двама души от периода на развода. Знаят го само тези, които са го преживели. Дори напълно логичен и очакван, разводът води след себе си до неочаквани проблеми и продължителна тъга.

Отстрани погледнато, разводът е най-правилният избор, когато двама души не се разбират. Изневяра, непреодолими различия, загуба на чувства, различни житейски планове. Всичко това в един момент може да доведе до избора да се разведем. Много хора съветват, че това е по-добрият избор, пред това да се мъчим да закрепим брак, който очевидно се е разпаднал още преди развода.




Без да се съмняваме, че разводът в повечето случаи е по-добрият избор, нека се замислим защо много хора се чувстват още по-нещастни след него.

Много разведени хора споделят, че когато са се развеждали, те са концентрирали цялата си енергия в идеята да се разведат, защото са били убедени, че повече не могат да понасят партньора си. Повечето от тях обаче, ангажирани с идеята за развода, не се замислят какво ги очаква след това. Не си представят живота си след това или дори да е така, не подозират какво ще е усещането. А то почти неизбежно е самота. Самотата и загубата на посока често са най-страшният бич за разведените хора, които не са попаднали в обятията на друг партньор. Чувството, че никой не те очаква у дома, че нямаш най-близък човек и че често липсва обект, който да дариш с любов е ужасяващо. Затова често се случва децата на разведените родители да страдат от вкопчването на единия от родителите им в тях и когато пораснат да се чувстват длъжни да са обвързали живота си с този, който ги отгледал, защото знаят, че той ще остане съвсем сам.

Чувството, че са пропилели живота си досега и че всичко, което е било градено, рухва, е мъчително за всички, които се развеждат. Един десетгодишен брак несъмнено оставя сериозен отпечатък. Планове, дом, усилия, общи спомени. Разводът сякаш казва, че всичко това е било безсмислено и трябва да го забравим, ако искаме да продължим напред. Особено за тези двойки, които спират всякаква комуникация след развода. Чувството на загубената любов е мъчително. Още по-отчайващо е когато мислено проследим как сме допуснали отношенията ни да се променят през годините. Решението за брак и общ дом са били продиктувани от истинска обич. Страст, любов, сълзи, през цялото време сме мислели, че ще сме заедно завинаги. Уви, краят на един етап от живота ни настъпва и чувстваме, че започваме всичко от начало. Годините, болката и бремето от красиви и грозни отминали събития обаче никога няма да може да ги заличим. Затова започването „на чисто“ е само в приказките.

„На чисто“ след брак и развод е невъзможно.

Човешката памет имат уникалната способност да пази положителните спомени и красивите мигове. Затова често миналото ни е така сладко и ценно. Разведените хора, които не открият нова половинка и живеят в самота, обикновено започват да преосмислят причините за своя развод. Започват да осъзнават развода като грешка и да прехвърлят вината върху себе си. Това се случва често при двойките, които са се развели без сериозен проблем или инцидент, а са стигнали кротко и мирно до извода да се разделят. „Загубеният“ партньор започва да ни липсва, дори и без да си признаваме. Появяват се натрапчивите изречения „Ако тогава не бях постъпил/а така, сега можеше да сме още заедно. Дали не прибързахме? Не направихме ли твърде малко, за да спасим брака си?“ Когато гневът и умората бъдат забравени, тогава липсата и самотата ни карат да преосмислим житейския си избор и в много от случаите чувстваме, че сме сгрешили.



Малцина са тези, които се чувстват щастливи след развода. Независимо дали е правилна постъпка или не, разводът сам по себе си предизвиква огорчение и самота. С времето болката отшумява, но споменът остава. Избирайте развода в случаите, когато е неизбежен. Никога не го предприемайте, ако не сте се постарали достатъчно да спасите брака си, защото не винаги животът след развода се променя към по-добро.