Нуждите от витамин Д

Витамин Д се отнася към групата на мастно-разтворимите витамини. Той се изолира под няколко метаболитни форми, но тези с най-важно значение за нас са витамин Д2 (ергокалциферол), и витамин Д3 (холекалциферол). В нашия организъм те имат ключова роля в калциево-фосфорната обмяна. Всъщност, самият витамин се счита за прехормон, активирането на който се осъществява по няколко биохимични пътя в черния дроб и бъбреците. Витамин Д стимулира калциевата абсорбция в тънките черва и повишава калциевата реабсорбция през бъбреците. Другият ключов момент в неговото действие е ролята му в костното формиране и ремоделиране.

Прозивеждан в кожата или набавян с храна, витамин Д се метаболизира последователно в черния дроб, където се хидроксилира, а след което в бъбречния паренхим се превръща в калцитриол. Последната стъпка е обект на контрол от страна на друг важен хормон, ангажран в регулацията на калциево-фосфорната обмяна – паратхормонът. Последният регулира и други стъпки в действието на калциферола – както тези на ниво тънко черво, така и тези на ниво костна тъкан. На практика фината координация между тях, действието на хормона калцитонин, но разбира се и това на още много хормони, макар и с непряко отношение, дава възможност за поддържане нивото на калциевото и форсфорно ниво в кръвта, а от там и свързаните с тях физиологични процеси. От друга страна стои приносът им за костната обмяна, дебалансирането на която води до сериозни последствия по отоношение на минерализацията, растежа, микроархитектониката на костта.

Витамин Д2 не се произвежда у гръбначните. Той се набавя чрез храни от растителен произход и гъби. За разлика от него, Д3 лесно се синтезира в кожата под действие на UVB лъчите (270-300nm), и то в още по-тесен спектър – 295-297nm. Под тяхно въздействие се образува холекалциферол от 7-дехидрохолестерол, който се произвежда в достатъчни количества в най-дълбоките слоеве на епидермиса на кожата. Значение за скоростта на реакцията имат интензитетът и времетраенето на лъчението, затова и зависимостта на образуването на витамина от географската ширина и сезона не е за пренебрегване. На практика се счита, че за нашите климатични особености 10-минутен контакт със слънчевите лъчи в областта на лицето и ръцете през пролетно –летния сезон са напълно достатъчни за превенцията на витамин Д –дефицит. Има данни че, меланинът в кожата оказва влияние, и при обичайни обстоятелства това предполага малко по-дълго излагане на слънчевите лъчи при по-тъмните лица за синтезата на необходимото количество холекалциферол. Слънцезащитни кремове и защитно облекло могат съществено да повлияят синтезата на витамин Д в кожата. Северните географски ширини също са рискови.

Не по-малко е значението и на приема с храната. На първо място като източник поставяме рибеното масло (1с.л. =1360 IU) и риби като херинга, сьомга, скумрия, сардина, риба тон и др. По-ниско, но не и пренебрежимо е съдържанието в яйчния жълтък (20IU), както и в черния дроб (100г = 15IU). Днес на пазара се предлагат и много видове храни, допълнително обогатени с витамин Д, както и други витамини и микроелементи.

Нуждите от витамин Д, приеман чрез храната зависят от количеството, получавано чрез UVB лъчите. За унфициране на изискванията се игнорира нивото на хормона от кожен произход. На този принцип световни организации приемат дневна нужда от витамин Д 200 IU за възрастта под 50 години, 400IU за 50-70 години и 600IU за лица на 71 годишна възраст, достатъчни за поддържането на нивто на 25-ОН вит. Д в референтни граници. Педиатрите обаче изискват минимален прием на около 400IU витамин Д при новородени, деца и подрастващи.

Дефицит на витамин Д може да настъпи по няколко механизма. Такъв е недостатъчния контакт с ултравиолетови лъчи поради една или друга причина, някои от които описани по-горе.Трябва да се има предвид, че не рядко при възрастни се установява недостиг във връзка редуцираното излагане на слънце, характера на облеклото и хранителния режим. Възможно е недостатъчно набавяне с храната или намаленото усвояване поради възпалителни заболявания на чревния тракт или малабсорбционен синдром с различна генеза, употреба на медикаменти, потискащи усвояването на мазнини и др. Заболявания на черния дроб рядко опорочават хидроксилирането на витамин Д, но не са изключени. Бъбречни заболявания могат да засегнат продукцията на най-активния метаболит на витамин Д - калцитриол.

Сериозният недостиг на витамин Д може да индуцира няколко състояния. Рахит се развива в детска възраст, в период на израстване. При него се наблюдава формирането на неминерализирано костно вещество, остеоид, с нарушаване структурата на растежните фуги на дългите кости, деформации, включително и на черепа и гръдния кош, изоставане в ръста и др. Такъв може да се развие при деца, хранени само с кърма, без добавянето на витамин Д под формата на перорални капки или обогатени хранителни продукти. При възрастните се установява остеомалация – отново във връзка с хипоминерализацията на костта. Тя се представя с болки по костите, деформиране на костите, фрактури. Освен това електролитните промени водят и до изразена мускулна слабост. Остеопорозата е заболяване с комплексна етиология. Недостигът на витамин д също може да има принос в развитето и. Функцията на витамин Д може да бъде смутена и при някои реди генетични заболявания, също даващи отражение върху състоянието на костната система и електролитите в кръвта.

Лечението и профилактиката на дефицитът на витамин Д се осъществява както с корекция в хранителния режим и контакта със слънцето, така и с готови препарати с метаболити на витамин Д – нативните ергокалциферол и холекалциферол или хидроксилираните им форми със или без допълнително включен калций. Дозата на използваният препарат е в зависимост от генезата на заболяването и индивидуалния отговор. Необходимо е проследяване нивото на калция и фосфора особено във връзка с опасността от витамин Д интоксикация. Последната преизвиква хиперкалциемия, отговорна на практика за клиничната изява при хипервитаминоза Д – гадене, повръщане, повишена жажда, повишено уриниране, мускулна слабост, главоболие, шум в ушите, неврологична симптоматика.

Рецептори за витамин Д се откриват върху клетките на мозъка, сърцето, половите жлези, гърдата, имунната система и др. Това дава основание да се мисли, че функцията на хормона е далеч по-широкообхватна. Недостигът му се асоциира с високо кръвно налягане, периферни съдови промени, влошаване на паметта, афективни разстройства, множествена склероза, заболявания на периодонта и др. Вече има достатъчно данни, навеждащи на мисълта, че той се намесва в клетъчната диференцияция и пролиферация и усилено се търсят доказателства за ролята му в профилактиката и терапията на автоимунни и злокачествени заболявания за в бъдеще.