Мъжът на 40

На 20 години искахме той да е красив, демоничен. страстен.Е, добре, имахме го такъв. Сега, на 40 години, вече знаем, че искаме нещо по-различно - единствено тихо щастие.
Едва след 35-те ставаме по-сговорчиви.
И вече не се оставяме да бъдем ухажвани от първия хубавец наоколо Очевидно имаме същите вкусове, но вече си казваме, че красотата е другаде.
Това, което днес ни завладява, е очарованието на неговото лице. Малките бръчици около очите, погледът, усмивката, здравите ръце, на които разчитаме, когато се плъзгаме надолу.
Вече сме открили и омайващите грозници.
Онова, което не приемаме, е дребничкият, посредствен, невзрачен мъж, който се мушка навсякъде, второкачественият отегчителен мъж.

Верен, но как? - Ако и на 40 той все още не си оставя пяната за бръснене при нас? Непреклонни ли сме?
Е, да. Сексуалният самарянин, който бяга след всяка фуста, по-добре без него.
Вече нямаме желание да се състезаваме с всички момичета.
Но ако понякога той допуска отклонение, за което после съжалява, ние сме склонни да се направим, че нищо не знаем.

В леглото- Ако не се получи малката искра в началото, веднага стоп!
На 38 години нямаме повече време за обучение, времето тече вече обратно, хоризонтът има граница. Искаме нещо хубаво веднага, нещо, което да възпламени тялото и погледа ни.

„Без нас” - на мъжете с чувство за малоценност, на тези с едипов комплекс, или които не харесват хубавата любов.
Един бунтовник на 20 години е нещо опияняващо, но днес това ни уморява.
Искаме обикновена любов, дори страстта не ни заслепява повече.

Двама навсякъде -това вече е много - Сърдечните пориви, безсънните нощи - мерси, опитали сме го, затова го оставяме за мелодрамите.
На жените в зряла възраст, зажаднели за яснота и спокойствие, е нужна тиха устойчива любов, приятна за кожата й, в която се чувстваме удобно.
Един мъж, с когото ни е добре в леглото, на масата, в киното, на плажа, ето това е всичко.
Ако той ни сервира шампанско, то е заради удоволствието да си поговорим, да си разкажем как е минал денят. Всъщност важно е да бъдем двама.

Не понасяме и празнодумците - На 20 години се хранехме с мечти. Изпитвахме нужда да се извисим над реалността и доверчиво се хванахме на номера, с който той се перчеше. Сега слушаме историята на живота му без клишета, с всички наранявания и любови. И ако е Дон Жуан, добре е да ни го признае честно, можем да го разберем.

Намира ни красиви - И когато срещнем погледа му, имаме чувството, че сме лакомство, а той е един изгладнял мъж. Никога няма да ни омръзне тази лакомия. Неговите влюбени ръце, които сграбчват талията ни като че ли сме Клаудия Шифър. Той може да бъде куц и плешив, но ако ни разкраси с думи, ние ще направим от него нашия малък мъж за ежедневния живот.

Неговите пари - Преди двадесет години бихме предпочели художник в мансарда под течащия покрив. Има моменти, когато ни е забавно да изкачваме петия етаж без асансьор. И други, когато предпочитаме асансьора.
С един състоятелен човек се живее много по-лесно, отколкото с мъж, пълен с дългове. Приятно е да се живее с човек, който има здрави, чисти връзки с парите, без да бъде прахосник или скъперник...

Неговите вкусове - На младини откривахме шеметните висини с русия младеж, който четеше руски романи или обичаше водката.
С времето се уморихме. Да имаме едни и същи интереси - вече е добре. Да изпадаме заедно в ентусиазъм пред разходка с мотор или вкусно блюдо, това е вече животът ни.
Толкова приятно е това съучастничество, което ни кара да се радваме на общи усещания. То не изключва запазените лични области, които с удоволствие бихме разкрили пред другия.
Но за това имаме необходимото време.