Вглеждали ли сте се как танцуват семейни двойки по време на сватбено тържество? Сравнявали ли сте нежността в погледа и движенията на младоженците, и не по-малко всеотдайната прегръдка, в която танцува някоя възрастна двойка.
Кои са тези хора, излъчващи семейно щастие?
Какво ги е задържало заедно в брачния впряг толкова много години? С една дума - къде е разковничето за тяхното семейно благополучие?
Отговорът е много прост: те наистина са щастливи в любовта си!
Това е общото и между стоте американски двойки, на възраст между 25 и 80 години, със семеен стаж от 7 до 55 години, които писателката Кетрин Джонсън е разпитала, за да узнае кои са общите нишки, свързващи тези хора и в радости, и в житейски неволи. Ето нейните обобщения - те звучат като ценно „помагало" за всички семейни партньори, които искрено желаят да опазят любовта в своето семейно гнездо:
Щастливите двойки още от първия ден на своя съвместен живот се чувстват ,,родени един за друг".
Не че не е вярно твърдението, че любовта „узрява" бавно, с течение на времето, или чак когато двамата съпрузи изядат заедно една торба сол. Но чувството за близост, за еднаква ценностна система, дори за емоционална и сексуална хармония споява още от самото начало партньорите, съхранили с години своята любов. Тази близост включва и едно деликатно равновесие на приятелството, което се гради както върху еднаквостта на характерите, така и на взаимното им допълване.
Щастливите съпрузи делят и делничните ангажименти, и мечтите си.
Тя приготвя сутрешното кафе, той разхожда кучето, а двамата заедно прочитат вестниците на закуска. Е, ако у дома няма четириног любимец, тогава съпругът ще се захване с нещо друго от обичайните семейни дела, но повечето стабилни семейства с дългогодишна практика се крепят на този ежедневен „модел".
Наистина рутината сама по себе си не поражда щастие, но тя вдъхва доверие и сигурност в нормалното съществувание на брака. От тези малки удобства и дребни радости мъжът и жената напълно естествено преминават в по-дълбокото и неизбродимо царство на споделените мечти.
Щастливите съпрузи не остават скарани задълго.
Естествено семейният живот би бил твърде монотонен и нереален, ако от време на време не припламне искрата на някоя кавгичка. Но тайната на влюбените съпрузи се състои в това, че те никога не си лягат скарани. Макар че има и такива, които предпочитат да „преспят" с гнева си от възникналия конфликт, но на сутринта мирът в семейното гнездо отново е възцарен.
Щастливите съпрузи винаги виждат, или търсят, най-доброто у партньора си.
Положителните очаквания крият невероятна сила: да виждаш най-доброто, да развиваш най-доброто, да очакваш най-доброто у своята половинка - това е същината на „розовия реализъм", който е толкова типичен за дълголетието на щастливите семейни двойки. Когато харесваме някого, ние всъщност виждаме собственото си по-добро аз в неговите или в нейните очи.
Не са малко случаите, когато единият от съпрузите е постоянно напрегнат, избухлив или потиснат, но семейството им се крепи поради това, че другият партньор не фокусира своите черни мисли върху минусите на спътника в живота си. Остава вярата и доброжеланието един към друг.
Щастливите двойки се променят през годините на съвместния си житейски път.
При това повечето от Тях признават, че са се променили към по-добро. Целебният ефект на промяната особено много се чувства при семейства, които са били на ръба на раздялата. Но бракът им е бил запазен и е надживял кризите защото единият /или и двамата/ се е променил, изкоренявайки у себе си недостатъка, предизвикал конфликта във взаимоотношенията им. Един съпруг например, страстен комарджия, осъзнава в един момент, че този му порок отблъсква жена му и децата му и когато в крайна сметка решава, че семейството има за него първостепенно значение, се отказва завинаги от игралните заведения.
Щастливите двойки не подценяват значението на секса.
Наистина добрият, трайният брак се гради върху любовта, приятелството, уважението, всеотдайността - качества, които са непреходни, за разлика от страстта. Но твърде често една силна и неутолима сексуалност е истинската рецепта за хармонията между съпрузите.
Един съпруг описва жена си като „най-красивата жена на Америка" - а за да възприемеш съществото до себе си по този начин, означава, че винаги и преди всичко я възприемаш като жена.
Любовта между такива съпрузи е в основата си сексуална - независимо от честотата и интензивността на техните интимни срещи.
Съпружеската вярност е също една твърда гаранция за трайната семейна връзка.
Щастливите двойки не се борят за превъзходство в семейството.
Особено когато наближат петдесетте. Те може да се изправят пред разни други конфликти, но никога не водят битка за власт или първенство. И обичат да представят партньора си като своя най-добър приятел.